Екип от археолози, водени от проф. Васил Николов и неговия главен асистент д-р Викория Петрова от Археологическия институт с музей при БАН, откриха няколко интересни и уникални открития до самата границата с Турция. В местността “Хауза”, която се намира в непосредствена близост до ГКПП Капитан Андреево, екипът работи от три месеца и трябва да приключи в края на юни. След това върху осеяното с история място ще се излеят тонове бетон.
Няколко уникални открития на учените обаче са на път да забавят строежа на магистралата. Проф. Николов вече е изпратил искане до Министерството на културата за удължаване времето за работа на терен. Археолозите, които той ръководи са предимно праисторици. Екипът е събран в този състав именно, защото предварителните сондажи на терена преди около година показали, че става въпрос за древен светилищен комплекс от края на VI и началото на V хилядолетие пр. Хр.
Теренът върху, който археолозите работят е около 25 декара. През 2012 година там бяха открити 217 находки, сред които оръдия на труда от кост и рог, керамични предмети и различни видове стъргалки. “Светилище с такива големи размери се разкрива за първи път. Това определя и голямото научно значение на този обект”, съобщи ръководителят на изследователския екип проф. Васил Николов.
В центъра на комплекса учените са намерили остатъци от сграда, за която предполагат, че е обредна постройка. Строежът се намира на най-високото място на терена. Подобна находка се регистрира за първи път. По-интересното обаче са откритите в западната част на обекта два парелелни рова, които обикалят височината. Те са с диаметър от около 1 километър. Вероятно са стигали до реката, която е на 300-400 метра от проучвания терен и до земите, които са в днешна Турция.
В изкопите има открити и човешки останки. Те тепърва ще подлежат на проучване и анализи, за да се установи дали са част от първични или вторични погребения. Факт е обаче, че откритието е уникално за Югоизточна Европа. “Находката дава нова информация за първата европейска цивилизация, която тръгва именно от българска земя. Краят на VI хилядолетие и началото на V хилядолетие пр. Хр. е времето на земеделците и скотовъдците. Те идват в Европа от Предна Азия и влизат на Стария континент именно от тук, където се намираме”, коментира проф. Николов.
През първия си и основен период от възникването светилището вероятно е просъществувало около 200-300 години. Според артефактите археолозите смятат, че мястото е било доста населено. Според тях това се дължи на водата в района. Открити са поне два извора в близост до проучвания терен. Името на местността “Хауза” пък означава място, на което има много вода. Освен това прадедите ни са възприемали водата като идваща от лоното на богинята-майка Земя.
Обредните ями също имат символиката на утробата на богинята -майка. В тях древните хора заравяли счупени на парчета съдовете и разчленени животни. Вярвало се е, че от утробата на земята те отново ще станат едно цяло. Всяко семейство е имало своя собствена обредна яма в светилището. В един от изкопите са открити и останки от тур – прародителят на днешните крави. Животното е често срещано през неолита. Тепърва ще се проучва дали намерените останки са от едно или от няколко животни, обяснява археологът Тодор Дяков.
Вторият етап на използване на изследваната местност е средната бронзова епоха – около 1800 – 1700 г. пр. Хр. Установени са отново няколко обредни ями, които са рядкост по българските земи. Проучванията са показали, че там е имало живот и през I хилядолетие пр. Хр., което е времето на траките. Вече са изследвани няколко тракийски обредни ями, някои от които с много големи размери.
Една от уникалните находки е разкрития 130-метров участък от известния в древността и през по-късните епохи римски път Виа Диагоналис. Това е най-дългото трасе на територията на България по онези времена. При Капитан Андреево той е покрит с речни камъни и е използван от II до VI век. Най-удивителното при находката в местността “Хауза” е, че ширината на Вия Диагоналис тук е 18 метра. Досега регистрираните участъци от този военен път по цялото му протежение от Средна Европа до Константинопол са с ширина 6-8 м.
Професор Васил Николов се надява, че част от пътя може да бъде запазен и да се превърне в атракция покрай новата магистрала. Хронологически сред находките идват две средновековни землянки и поне три обредни ями с човешки жертвоприношения от XVIII век – XIX век. Интересна находка са и трите рова с добре запазени човешки скелети. В единия ров има два скелета един до друг, а в другите по един.
Единият от скелетите е разпознат – мъж на около 30-годишна възраст. Позата му обаче буди интереса на археолозите. Той е с ляв крак изпънат към брата и пъхнат между ръцете. Костите са затрупани и с камъни, заради което се предполага, че става въпрос за убийство. Зловеща находка е и скелета на дете, вероятно около 10-годишно с отсечена глава.
Археолозите няма да настояват за преместване на магистралата, но твърдо искат удължаване на работата им на терен, за да могат да документират детайлно подробностите в местността.
