От догодина в редица финансово затруднени общини ще се стигне до вдигане на данъци и такси като мярка за осигуряване на допълнителни приходи. Това става ясно от публикуваните оздравителни планове на част от 36-те общини с финансови затруднения, които бяха задължени със закон да предприемат мерки за подобряване на местните финанси. По места плановете вече са гласувани и одобрени от общинските съвети.
Перник възнамерява да увеличи данъка за възмездно придобиване на имущество от 2 на 2.5% при максимална ставка от 3%, показва одобреният план за финансово оздравяване на общината. Само от тази мярка се очаква ръст на приходите в размер на 200 000 лв. годишно. Възможно е да се увеличи и данъкът върху превозните средства, който е на минималните нива, но тук конкретни ставки не се сочат. Средната данъчна тежест върху един жител догодина ще стане 75 лв. при настоящите 72 лв., като до края на периода сумата ще стигне 80 лв. на жител при средно за страната 105 лв. Според плана ще се увеличат още и таксите за ползване на тротоари, за ясли и детски градини, за технически услуги. Предвиждат се и изцяло нови такси, включително въвеждане на синя зона за платено паркиране, пише в. “Сега”.
От мерки в частта на приходите Перник се надява до 2019 г. да натрупа 6 млн. лв. допълнителни постъпления. Освен от вдигане на данъци и такси парите ще дойдат и от повишена събираемост. При разходите основната оптимизация ще дойде от намаляване на издръжката – с 3.5 млн. лв. за целия период. Прави впечатление, че разходите за общинската администрация се свиват съвсем скромно – от 4.6 на 4.4 млн. лв. в края на периода, като общата икономия е 250 000 лв. В оздравителния план обаче се изтъква, че на служител на администрацията се падат 551 души население при средно за страната 298 (по данни към 2015 г.). Не е ясно дали този план ще се оцени като достатъчно амбициозен от МФ на фона на огромните просрочени задължения на общината и натрупани дългове. С обещаните мерки Перник кандидатства за безлихвен заем от 20 млн. лв.
Данъци ще вдига и община Кърджали, като ефектът от мерки в приходната част – 3.3 млн. лв. ръст, надхвърля този от орязване на разходите – 2.8 млн. лв. до 2019 г. Кърджали ще вдига имотния данък, като годишният ефект от по-високата ставка и повишена събираемост се оценява на 500 000 лв. при обичайни приходи от данъка в размер на 1.5 млн. лв. Не е ясно с колко точно ще се вдигне ставката. Ще се увеличи и данъкът върху колите с мощност над 100 kw, като от това се чакат по 110 000 лв. ръст на година при годишен план за постъпления на този налог около 1.3 млн. лв. И Кърджали ще въвежда синя зона за платено паркиране.
В разходната част Кърджали смята да свива културния и спортния календар, ще ограничи сериозно и дофинансирането на делегирани от държавата дейности, включително училища. Дофинансирането ще бъде намалено с 470 000 лв., за култура и спорт ще има 274 000 лв. по-малко. На този фон от съкращаване на чиновници, допълнително материално стимулиране и оптимизиране на структури се обещава ефект от 513 000 лв. Няма данни колко общо са разходите по това перо и няма как да се прецени доколко сериозна е оптимизацията. Срещу всичко това общината ще търси безлихвен заем от бюджета в размер на 7.8 млн. лв. Сумата незнайно защо е калкулирана в общия ефект от оздравителния план, който заедно със заема достига 13.9 млн. лв.
Община Ловеч, която попадна в групата на закъсалите заради 0.01% влошена събираемост на имотния данък и данъка върху автомобилите спрямо средното за страната, обещава да занижи значително разходите, без да дава никакви оценки и прогнози. И тази община смята да свие културния и спортния календар, както и да дава по-малко пари за допълнително финансиране на училища, но само след одит. Ще се отменят и привилегии при плащане на местни данъци и такси. Общината обещава оптимизиране на разходите за администрацията без повече конкретика. Ловеч не възнамерява да иска безлихвен заем.
