Стотици казаха последно “Сбогом” на актьора Никола Анастасов в Сатиричния театър в София. Поклонението пред твореца, който почина на 84-годишна възраст след боледуване, продължи около 3 часа. Венци и цветя отрупаха фоайето на театъра, където бе поставена снимката на “Кольо, както го наричаха всички” (думи на колегата му Славчо Пеев – бел.ред.) .
“Хората по някакъв начин го чувстваха близък. Не му казваха “г-н Анастасов”, нито Никола, а Кольо. Той винаги ще остане във висините на нашата професия, като Стоянка Мутафова, Георги Парцалев и още много други. Той им беше равен. Един вечен оптимист, много необходим на нашия свят”, казва още Пеев, с когото Анастасов прави и последната си поява на сцената – в постановката “Лека форма на тежка депресия”, Сатиричен театър.
Колеги на Никола Анастасов – Пеев, Мария Статулова, Елена Петрова, Татяна Лолова, Любо Нейков, Юлиан Вергов, директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов и много други, го изпратиха със сълзи. От 1957г. до юни 2016 той играе на сцената на театъра. Споменавал, че обича “от пердетата до микрофоните” в Храма на Мелпомена.
“Отиде си голям приятел, най-добрият ми приятел още от студентските години и през целия живот. Обичам го много, бяхме винаги заедно на фестивала “Любовта е лудост”, а сега той няма да бъде там. Но животът е неумолим. Отиде си велик човек и голям, много голям артист”, каза актрисата Гинка Станчева със сълзи в очите.
С насълзени очи, но и с усмивка разказа за приятелството и партньорството си с Никола Анастасов и Татяна Лолова. Тя го определи като “рицаря на сатирата, влюбения в театъра, част от най-хубавия период на живота ми, оптимист, великолепен актьор, приятел и колега”.
“Всички обичаме театъра – нали затова сме артисти, но неговото беше нечовешко, такава обич и отдаденост! Той бягаше от болницата, за да играе. Виждала съм го да слиза през балконите от втория етаж на Правителствената болница. Идва в театъра, играе, връща се и на визитацията е кротък и тих – все едно, че нищо не е било”, разказа още Лолова. Тя призна, че не е знаела, че му викат Усмивката – за нея той е бил Чарът. По думите й, Анастасов е обирал обичта и усмивките на всеки, който се е докосвал до него.
“Освен изключителен талант, беше и чудесен човек. Специално го отбелязвам, защото талантът не винаги върви заедно с добрия характер”, заяви режисьорът проф. Здравко Митков, директор на Сатиричния театър. Той имал особена слабост към актьора, защото бил винаги тих, усмихнат, никога не направил сплетни и интриги с колегите си.
“Никола Анастасов беше един от последните мохикани на голямото изкуство на комедията”, отбеляза и Станислав Семерджиев, ректор на НАТФИЗ, който приема кончината на актьора и като лична загуба, освен като загуба за българското изкуство и култура. “Изключителен човек и талант! Наистина ми е много мъчно за него – дори не ми се говори”, каза режисьорът Боил Банов, заместник-министър на културата.
Снимки – Стоян Йотов
