
На Игрите в Мексико през 1968 г. са поставени редица световни рекорди, най-вече в леката атлетика заради разредения въздух на голямата надморска височина в столицата на латиноамериканската страна. Рекорд поставя и един афроамерикански бегач, но това което правят при награждаването той и сънародникът му, завършил трети, остава в историята като един от най-емоционалните моменти на Олимпийски игри.

Томи Смит печели бягането на 200 м с 19.83. Питър Норман от Австралия е втори, а друг афроамериканец – Джон Карлос, остава на косъм от среброто и стъпва на последното стъпало на почетната стълбичка. Двамата американски атлети обаче шокират света – те са без обувки и с черни чорапи, символизиращи бедността на черните в САЩ. Смит е с черен шал – символ на честта на тъмнокожите. Карлос е с разкопчано горнище на спортния екип, за да се видят мънистата на врата му, посветени на “всички линчувани и убити, за които никой не се е помолил и за тези, изхвърлени от корабите насред океана.”
И тримата атлети носели значки на Олимпийския проект за човешки права с което Норман, критик на политиката на страната си, наричана “Бяла Австралия”, показва съпричасност. По онова време аборигените на Зеления континент дори не са приемани за хора. Социологът Хари Едуардс, основател на ОПЧП по-рано призовава чернокожите спортисти да бойкотират игрите.
Причина за акцията са множеството нападения на расистка основа в САЩ и непосредствено убийството на Мартин Лутер Кинг от април на същата година. Вдигнатият десен юмрук е символ на зародилото се в отговор на всичко това движение Black Power.

И двамата атлети решили да са с черни ръкавици при награждаването, но Карлос забравил своите в Олимпийското село. Австралиецът Норман им предлага да разделят чифтът на Смит и така Карлос носи лявата, а шампионът – дясната. По време на химна на САЩ двамата свели глава и вдигнали ръка със свит юмрук, а снимки от награждаването са на първа страница на вестниците по цял свят.
Напускайки подиума те са освиркани от публиката. По-късно Смит заявява: “Ако спечеля, съм американец, но ако направя нещо лошо, съм “негро”. Ние сме черни и се гордеем с това. Черната Америка ще разбере нашите действия тази вечер.”
Президентът на МОК Анди Бръндаж определя действията на двамата медалисти като непристойни за аполитичния международен форум, какъвто представляват Олимпийските игри. Той моли американския тим да ги изхвърли от състава си и след като заплашва, че ако това не се случи, ще последва същата санкция за целия атлетически отбор на Щатите, Смит и Карлос се прибират в родината.
Бръндаж убеждава американските атлети да използват нацисткия поздрав по време на Игрите през 1936 г. в Берлин, когато той е президент на Олимпийския комитет на САЩ. Той бил сред най-големите поддръжници на нацизма в Америка дори и след края на Втората световна война.
След 4 години в Мюнхен Винсент Матюс и Уейн Колет повтарят действията на Смит и Карлос. Бръндаж, за когото това са последни Игри като Президент на МОК, налага доживотна забрана на двамата атлети и отнема медалите им. Техният протест често е описван като “забравен”, тъй като той остава в сянката на атентатите на палестински активисти по време на Олимпиадата в столицата на Бавария, при които са убити 11 израелски спортисти.








