“Кой иска да живее вечно?”, пита един от най-запомнящите се рок творци в едноименната песен на Queen. Мнозина фенове на бандата посрещат тези думи с горчива усмивка. Фреди Меркюри сякаш предсказва края си, защото само 5 години, след като парчето става хит, той си отива. В една студена есенна вечер на 1991 г. светът на шоубизнеса губи знаменосеца си. Усмивката при всеки спомен за него обаче подсказва, че той продължава да присъства в ежедневието на почитателите и близките си чрез онова, което обича най-много и заради което рискува – музиката. Днес също е ден за припомняне – Фарук Булсара, стеснителното момче от Занзибар, което става световно признат талант, щеше да навърши 70 години.
Фреди е роден на 5 септември в Стоун Таун, Занзибар, в добро семейство. Баща му работи на британска чиновническа служба. Той има по-малка сестра, Кашмира, майка му ги отглежда заедно с бавачки и прислуга. Получава основно и средно образование в Индия – в началото учи в Бомбай, а по-късно в Мазагон. Оттогава са и първите му изяви като музикант – пианист в училищната рок-група The Hectics.
След бунтове в страната всички се местят във Великобритания, където Фарук следва графичен дизайн в артистичния колеж “Ийлинг”. През цялото време прави рисунки на Джими Хендрикс, за чиято кончина по-късно скърби. Най-голямата му страст е музиката, на която, въпреки неодобрението на родителите си и липсата на финанси, решава да се посвети изцяло. Среща Брайън Мей, студент по физика, както и Роджър Тейлър, по дентална медицина. Мей и Тейлър свирят заедно и след настоятелни опити Фарук се присъединява към тях. Преминават през няколко басисти, като се спират на Джон Тейлър. Фарук, който вече се нарича Фреди, измисля името на бандата- Queen.
То се превръща в запазена марка и за самия Фреди. Никога открито не признава своята сексуалност, излиза с жени и мъже. С прозвището queen се обръщат един към друг представителите на английската гей сцена. Макар да има дългогодишна връзка с жената, на която се твърди, че посвещава песента Love of My Life – Мери Остин, той решава да се раздели с нея и да тръгне по собствен път в личния си живот. Двамата обаче са близки през целия му живот. Тя наследява голяма част от богатството му.
Queen придобиват изключителна популярност във Великобритания в средата на 1970-те с издаването на албумите Queen II от 1974-та година, Sheer Heart Attack от 1974-та и A Night at the Opera от 1975-та, като с това се дава и началото на международния им успех. Песента им Bohemian Rhapsody остава под номер едно в британските класации в продължение на девет седмици и дава на групата първият хит в Топ 10 в Билборд. Техният албум от 1977-та News of the World съдържа два от най-известните рок химни „We Will Rock You“ и „We Are the Champions“. До началото на 80-те, Queen са една от най-големите стадионни рок групи в света, и представянето им на Live Aid през 1985-та се разглежда като едно от най-великите в историята на рока. Пробиват също в Австралия, Япония и Америка.
Фреди, както и останалите членове на групата, не се отказват от осъществяването на солови проекти. Разнородните му интереси се пренасят в соловата му кариера през 80-те години, когато в албумите му има ясни заемки от диското, фънка, а по-късно и от операта и класическата музика, към които певецът има дълбок афинитет. Албумите Mr Bad Guy. The Great Pretender и Barcelona, записан съвместно с оперната прима Монсерат Кабайе, му позволяват да експериментира извън рамките на Queen. Фреди споделя, че това му дава сила и мотивация да работи с останалите трима от бандата, без да се чувства “задушаван”.
Приятелите му разказват, че е бил съчетание на несъчетаеми крайности. Чувствителен, срамежлив, на сцената той играе ролята на мачо, който не се колебае да сложи публиката на дланта си. Раздразнителен, но и готов да потуши всеки сериозен скандал в групата и да спаси поредното участие. Щедър човек, който обожава да пилее парите си, като си купува редки произведения на изкуството и най-доброто шампанско, но никога не забравя да подбере лично парфюм за всяка жена, която познава. Дарява верните си приятели с коли и къщи, кани ги на щури партита, където щедро споделя кокаина си с гостите. Мъж, който праща пари на всеки нуждаещ се от телевизионен репортаж. Музикант, който насърчава всички членове на Queen да пишат песни и да имат равно участие в успеха на общото цяло. Творец, който им съобщава новината за болестта си с думите “Знаете какво ми е, не искам повече никога да говорим за това, ще записвам, докато съм жив”.
Made in Heaven е албум на групата, който излиза след смъртта на Фреди. Той е записвал усилено всички вокали сам, защото не всеки ден е имал силите да стигне до студиото. След кончината му останалите от бандата добавят към вокалите музика и издават албума, като следват последното желание на Фреди – “Правете със записите всичко, което поискате, само недейте да ме изкарвате скучен!”
Днес, 25 години след смъртта му от СПИН, фенове от всички краища на планетата отново се усмихват. Спомнят си, че на тази дата се ражда човек, който с упорит труд и изключителен талант си проправя път към Космоса – на негово име дори бе кръстен астероид. При една от импровизациите си на концерта на Queen в София това лято Брайън Мей стоеше сякаш в открития Космос, обграден от милиони звезди, а гигантско слънце бавно изгря зад гърба му. Мелодията сякаш изпращаше послание към друг свят, където Фреди пуши неизменната цигара, палаво се усмихва и казва: „Много благодаря, darling!“
