Сбиването между настанените в центъра в Харманли, даде повод на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) да съобщи, че подготвя създаването на център от затворен тип в Бусманци. Колко души ще приютява той, какъв ще бъде профилът на чужденците, настанявани там, как ДАБ отсява истинските бежански истории от измамите– разговаряме със зам.-председателя на ДАБ Даниел Инджиев.
-Г-н Инджиев, председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) г-жа Петя Първанова съобщи, че в Бусманци ще бъде изграден център от затворен тип за провинили се чужденци, търсещи закрила. Какви хора по-точно ще бъдат пращани там?
Там ще се насочват лица на основанията, заложени в Закона за убежището и бежанците. Това ще бъдат лица с неустановена самоличност, които представляват потенциална заплаха за обществения ред и националната сигурност и които има риск да се укрият и заради това не могат да бъдат проведени интервюта и други процесуални действия с тях.
В зависимост от тежестта на провиненията им, както и от това колко пъти са ги извършвали, ще се прецени кой е рисков елемент и не може да остане в център от отворен тип, защото би представлявал опасност за останалите пребиваващи. Става дума за конфликтни личности, които не спазват правилата на вътрешния ред в центровете и провокират и другите чужденци да ги нарушават.
Ако говорим за дребни нарушения, лицето трябва да ги е извършило неколкократно, за да попадне в център от затворен тип. Но когато става дума за по-сериозни нарушения, чужденецът може да бъде настанен и при едно провинение.
-Има ли максимален срок, в който настанените в ПЗТ Бусманци ще остават там?
-Съгласно закона, максималното време е до „отпадане на основанията“. Едно от тях може да бъде приключване на процедурата по предоставяне на международна закрила. При такава хипотеза лицето, което вече не е в процедура преустановява своите отношения с Агенцията. С него се работи като с чужденец и влиза в сила Законът за чужденците в Р България, а не ЗУБ. Ако му се предостави закрила той се ползва с правата и задълженията на гражданите на България.
Друго основание за напускане на център от затворен тип е установяване на самоличността. Ако имаме доказателства, че настаненият е конкретно лице, вече няма причина да го задържаме в такъв център и се прехвърля в център от отворен тип. Ако поведението на лицето се докаже като нерисково, това също е основание за извеждане и преместване в поделение от отворен тип.
-Колко места ще има в ПЗТ Бусманци и какви средства ще бъдат необходими за ремонт на сградата?
-Максималният капацитет е 60 места. Сградата е оборудвана и е част от центъра на Дирекция „Миграция“. Ето защо тя е пригодена за помещение от затворен тип. Със собствени средства агенцията извърши малък освежителен ремонт на зданието. Пребоядисахме всичко, а приблизителната стойност на ремонта беше 500-600 лв.
– Как ще бъде организиран охранителният режим на центъра?
-Контролът за достъп се осъществява от служители на ДАБ и МВР съвместно. Охраната е денонощна. За момента се справяме, но ще ни трябват още служители на ДАБ. От страна на МВР няма да има необходимост от още хора, защото при техните разчети е планирана охрана за целия имот. Имаме готовност при евентуален инцидент да изпратим допълнителен състав. Ако се наложи в центъра извънредно да бъдат настанени над 60 души, сме подготвили специални мерки за охрана. Работим в непрекъсната координация с МВР и колегите от Дирекция „Миграция“.
-Бе съобщено, че ще бъдат определени „зони на придвижване“ на лица, които са в процедура по предоставяне на закрила. Къде ще бъдат тези зони, как ще функционират?
-Съгласно европейското законодателство, по-конкретно Директива 2013/33/ЕС, е предвидена възможност лицата, които търсят закрила и чакат отговор, да могат да се придвижват свободно на територията на цялата страна, в която тече процедурата или в определена зона от нея. Например, лицата, които са регистрирани в София и чиято молба се разглежда там ще имат право да се разхождат свободно само на територията на града.
В зоната, в която ще пребивават лицата, очакващи закрила ще имат достъп до здравеопазване, до образование, ще разполагат с определена свобода на придвижване. Допълнително се налагат някои малки корекции в закона, за да могат да бъдат определени зоните за придвижване. Почти всички искат да отидат в София, което е разбираемо, но после ние сме принудени да ги връщаме обратно в центровете, в които са били настанени.
С промените в Закона за убежището и бежанците ще се регламентират и санкциите за лицата, които излизат извън разрешената им зона. Ако те напуснат зоната, ще им бъдат изготвяни предупредителни протоколи. При следващо нарушение ще бъдат настанявани в център от затворен тип, където в ускорен срок ще се разглеждат молбите им за закрила. Не се предвиждат глоби, защото много трудно биха били събрани. Целта на тази мярка е да се подобри административния контрол над лицата, търсещи международна закрила.
-Обмислят ли ДАБ и МВР да охраняват бежанците, докато те се разхождат в свободната зона, с цел превенция на престъпления?
-Такава идея би ангажирала изключително сериозен ресурс, защото е нужно силно полицейско присъствие. Това, което контролира придвижването на очакващите международна закрила, е правилникът за вътрешния ред в центровете. Те трябва да се прибират в центъра всеки ден в определен час. През лятото той е 23.00, а през зимата – 22.00. Охраната прави проверка на присъстващите и ако някой липсва, се изготвя доклад. Ако същото лице отсъства втори ден се пише докладна записка, че то е в неизвестност. Тогава процедурата за убежище се спира и по-късно се прекратява.
-Предвижда ли се увеличаване броя на медицинския и административния персонал в центровете за настаняване, ако нарасне броят на чуждестранни лица?
Да, но това зависи от конкретната ситуация. Както знаете, ЕС се съгласи да отпусне 160 млн.лв. на България за справяне с бежанската криза. Част от този ресурс ще бъде отделен специално за наемане на допълнителен персонал за по-бързо обработване на молбите, както и за медици. Проблемът е, че срещаме трудности с намирането на лекари. Трябват ни и медиатори, които да запознават чужденците с правата и задълженията им. Имаме такива във всеки център, но се нуждаем от още. Обикновено това са доброволци, наемани по различни проекти, по които работим с неправителствени организации. Отделно във всички центрове имаме настанители. Социалните работници също са ни много необходими, защото те правят връзката между ръководството на центровете и настанените, помагат при разрешаването на проблеми. Във всички териториални поделения на ДАБ работят психолози, които си сътрудничат с НПО-та като АСЕТ и Център Надя.
-Във връзка с масовия бой в РПЦ- Харманли, г-жа Първанова заяви, че ще бъде забранена употребата на алкохол в бежанските центрове. Позволена ли е тази употреба в момента?
-Никога не е било разрешено да се употребява алкохол в центровете на ДАБ. Мерките, включително свързани с алкохола, които бяха взети след сбиването, са насочени към затягане на пропускателния режим в центровете от отворен тип. Друг е въпросът, че извън тях персоналът няма как да ограничи настанените да пият.
-Какви са актуалните данни за броя на мигрантите в центровете у нас?
-Към вчерашна дата (19.09.) те са 4873 лица, общо 94% е запълнен капацитетът на центровете. Интересното е, че 2420 от лицата, т.е. около 50% от тях, са афганистанци. За съжаление, профилът на чужденците, търсещи международна закрила в България, се промени. През 2013-2014 г. това бяха предимно сирийски семейства с деца, а сега повечето са мъже между 20 и 35 години.
-По какъв механизъм ДАБ се уверява, че хората, на които се предоставя международна закрила, не са икономически мигранти, а бежанци от война?
-Разглеждаме детайлно причините, поради които са напуснали страната си и се опитваме да разберем защо не искат да се върнат в нея. Провеждаме по няколко интервюта с всеки чужденец. Ако разказва история, в която има несъответствия, с цел да се представи за бежанец, а не е, това бързо се улавя от интервюиращите на ДАБ. Те задават контролни въпроси, при които опитите за измама лъсват. Не мислете, че всички подали молба получават закрила. От началото на година одобрените молби са 670, а отхвърлените – 600. Ако не получат закрила и съдът не уважи обжалването им, се предават на Дирекция „Миграция“ и подлежат на извеждане от страната. Получилите закрила пък трябва да се интегрират в обществото.
