Адвокатът Васил Иванов беше избран за обществен защитник на община Кюстендил – това стана на 31 август т. г. Още не встъпил в длъжност, а в съда вече са внесени две жалби срещу избора му от местни сдружения. Очевидно ще има напрежение около поста. Как ще преодолява трудностите и предизвикателствата, в какво вижда ролята си, на какво ще разчита – на тези и други въпроси новоизбраният обществен защитник се съгласи да отговори заKmeta.bg
Иванов е завършил право в Софийския университет. Работил е като адвокат. Бил е общински съветник и председател на минипарламента в Кюстендил. Семеен с двама синове.
Г-н Иванов, не ви ли се струва, че повечето от хората не знаят “какво работи” общественият защитник на местно ниво. Някои си представят, че ще трябва да почистите тротоара пред блока им например, ще ви търсят за елементарни битови проблеми. Как ще постъпвате в такива дребнави сюжети и ситуации?
– Прав сте,че функциите на обществения защитник са непознати за обществеността не само в община Кюстендил, но и в другите общини на страната. Поради което моя основна задача при изграждане на институцията ще бъде именно запознаване с функциите, които има, и проблемите, които може да решава, общественият защитник. Относно действията ми при различните ситуации, които ще възникнат, нямам притеснения, тъй като такива и дребни и големи проблеми съм решавал и съм полагал усилия да решавам и и качеството ми на председател на Общински съвет – Кюстендил и в качеството ми на общински съветник. Разликата в случая е, че съгласно приетия Правилник за дейността на обществения защитник – общинска администрация има задължения да извърши конкретни действия при всеки различен казус, възникнал като такъв и представен пред обществения защитник.
При номинирането си казахте, че има правни несъответствия и пропуски по статута на общинския защитник. Какво имате предвид? Не е ли висока летвата при избора – 2/3 от общинските съветници трябва да са “за”?
– Да, има пропуски по статута, но се надявам с внесените в Народното събрание изменения и допълнения на ЗМСМА, относно статута на обществения защитник, тези пропуски и противоречия да престанат да съществуват. В тези изменения е предвидено уеднаквяване на статута, тъй като в момента всяка една община, избрала обществен посредник, изгражда този статут с правилник за дейността му и тези правилници са различни за всяка община. Да, летвата за избор е висока и това е една от причините да има избрани обществени защитници една в 12 от 265 общини в България. Още повече, че в сегашните общински съвети ситуацията е такава, че там са избрани представители от различни партии и те са много “шарени” и института понякога се ползва за извиване на ръце и пазарлъци по избора от различните съветници. Затова считам, че предложените промени изборът да се извърша от половината, а не от 2/3 от общинските съветници, е правилен и ще разшири избор в повече общини.
Познавате се лично с националния омбудсман Мая Манолова – чухте ли се вече с нея, поискахте и среща, поне така казахте след избирането Ви?
-Да, чухме сме половин час след моя избор и се видяхме на 7 септември, въпреки обстоятелството, че не съм встъпил още в длъжност. Именно на тази среща успях да се запозная и с другите колеги – обществени защитници, тъй като това беше среща на националния омбудсман с местните обществени защитници. Именно на тази среща приехме и обръщение към Националното сдружение на общините в България и до органите на централната власт за изразяване на становища относно измененията на ЗМСМА, за да могат те да бъдат обсъдени и приети от Народното събрание.
Коментира се, че “известно” местно сдружение, което май няма друга дейност освен да обжалва и да атакува в съда почти всяко решение и начинание на общината, е обжалвало и вашия избор. Очаквате ли да има съдебни перипетии около вашето “омбудсманване“?
– Не едно, а две са сдруженията, които атакуват избора ми. На този етап не съм запознат с мотивите в жалбата, но знаейки кой е нейният автор, предполагам, че в тази жалба отново има повече политически аргументи отколкото правни такива. Различен е въпросът, който според мен административният съд трябва да реши, а именно имат ли тези сдружения правния интерес да обжалват, тъй като техни представители не бяха от кандидатите, номинирани за избор от общински съвет- Кюстендил.
“Обвиняват” Ви дори в конфликт на интереси – изкарват Ви “братовчед” на кмета на общината Петър Паунов. Ще поясните ли?
– Декларация за наличие или липса на конфликт на интереси ще подам при встъпването ми в длъжност. Веднъж завинаги искам да поясня, че не сме братовчеди с кмета Петър Паунов. Тези слухове се разпространяват от хората, които не могат да простят на кюстендилци, че избраха за кмет Петър Паунов, а мен за обществен посредник.
Кажете колко точно ще е заплатата Ви, защото има какви ли не интерпретации – за 2 хиляди лева за месец. Ще стигат ли парите от бюджета за издръжката на обществения защитник или ще се наложи да свивате разходите максимално?
– Възнаграждението е заложено в чл.24, ал.2 от Правилника за дейността на обществения посредник и то е в размер на 2 средни брутни месечни основни заплати в администрацията на общината. Знаете, че тези заплати не са високи, а са в размер на около 600 лв. Така че и възнаграждението ще бъде около 1 200 лв. Относно другите разходи в ал.3 на цитирания чл. 24 от Правилника е предвидено общественият защитник да представя ежегодно план-сметка за разходите пред общинския съвет, която ще бъде разглеждана и утвърждавана от същия.
Ще опитвате ли и Вие благотворителност – както Мая Маналова, която повишава имиджа на институцията “омбудсман“?
– Ще опитвам да правя всичко, което може общественият посредник – въпреки малките правомощия, които има. Но тези действия ще бъдат не за издигане имиджа на конкретната личност, а за изграждане и затвърждаване на институцията обществен защитник, защото аз съм първият избран в община Кюстендил, въпреки че ЗМСМА дава тази възможност от 2003 год.
Кюстендил е едва дванадесетата от 265 общини в страната, които имат вече омбудсман. Защо според Вас на повечето места считат, че “без това може – няма нужда да се харчат излишни пари”?
– По-горе обясних една от основните причини за липса на обществен защитник, а именно квалифицираното мнозинство от 2/3. На повече места смятат, че има нужда от обществен защитник, но не могат да изберат такъв поради липса на това мнозинство – например община Бобов дол (там пред номиниране беше предишният кмет Йорданка Каленичкова от БСП – бел. авт.) и не само там. Затова се предвижда в ЗМСМА да има възможност отделни общини да се сдружават и да избират общ обществен посредник, като по този начин ще намаляват и разходите за отделните общини по издръжка на института.
Вие оглавявахте и адвокатската гилдия в Кюстендил. Сега замразявате членството си в колегията. Занимавахте се и с политика – бяхте в НДСВ, в България без цензура при Бареков, имахте “топли” отношения с ГЕРБ . След края на мандата как ще е?
– Все още оглавявам адвокатския съвет поради липса на избран нов председател. Замразявам членството си, но няма да престана да се вълнувам от проблемите в адвокатурата, тъй като не без гордост смея да заявя, че нашата колегия беше един от основните двигатели за изготвянето и внасянето за разглеждане в Народното събрание на промените в Закона за адвокатурата. Относно заниманията ми с политика – вярно е твърдението, че съм членувал в две центристки партии – НДСВ и ББЦ. В момента, за съжаление, въпреки качествения състав, който беше събран, и двете партии са на “дъното” на политическия живот в България. Прекратих още преди близо две години членството си в ББЦ и от тогава не съм се занимавал с политика. Отношенията ми с ГЕРБ, са такива, че съм предлаган от тях като експерт в различните избирателни комисии, но членство или други “връзки” не съм имал. За след края на мандата, а защо не и мандатите, мога да кажа само едно – никога не казвай никога.
