Рада Еленкова е координатор на движението “Джендър алтернативи” – Пловдив. Разговаряме с нея за стартиралата кампания „Мълчанието НЕ е злато“, която обединява 7 организации от 6 български града. Кампанията, която се финансира от Българския фонд за жените, обединява млади професионалисти, използващи различни подходи в работата си и вярващи, че силата на информацията е най-доброто средство за защита срещу домашното насилие.
– Г-жо Еленкова, какво налага провеждането на националната кампания “Мълчанието НЕ е злато”?
– „Мълчанието НЕ е злато“ е кампания, адресирана към всестранните проявления на домашното насилие чрез силата на информацията като средство за защита. Противопоставяйки се на традиционните патриархални разбирания, онагледени от поговорката „Мълчанието е злато“, организациите, обединени в настоящата инициатива, искаме да демонстрираме как мълчанието и бездействието прикриват насилието и създават рискове за много хора, как джендър стереотипите пречат на истинското приятелство и личностното развитие и как чрез малки стъпки, започвайки от споделянето на проблема, човек може да излезе от кръга на насилието и да живее пълноценен и достоен живот.
Ежедневието на стотици български жени и деца преминава белязано от домашно насилие и насилие, основано на пола. По данни на Агенцията на ЕС за основните права (FRA), 23% от българките над 15-годишна възраст са станали жертви на насилие от свой партньор. В сравнение с държави като Дания или Финландия, броят на жените, претърпели такова насилие, е над 32%. Преживелите насилие жени и деца често премълчават за проблемите си поради страх, срам, икономическа зависимост, липса на подкрепа, липса на алтернативи за самостоятелен живот. В държавите, в които активно се говори и информира за формите на домашно насилие, процентът на споделяне и търсене на съдействие от професионалисти е много по-голям.
Участници в кампанията са 7 организации от 6 града: Фондация „Джендър алтернативи“ – гр. Пловдив, Народно читалище „Делиорман 2014“ – гр. Разград, Център „Споделеност” – гр. Шумен, Български хелзинкски комитет – гр. София, Фондация „Подарете книга“ – гр. София, Читалище „Умение 2003“ – гр. Ямбол, Спортен клуб „Изида-Свиленград“ – гр. Свиленград.
– Какви са мащабите на домашното насилие в българското общество, има ли ръст на случаите?
– За съжаление, все още не съществува официална (държавна) статистика за точния размер на насилието. Изследвания се извършват най-вече от неправителствени организации, като последните данни, които бяха споделени в медийното пространство през септември т.г., са, че всяка 3-та българка е жертва на домашно насилие. Това е увеличение на случаите в сравнение с предишни години.
Данните на нашия Консултативен център за пострадали от домашно насилие сочат, че до края на септември 2016 г. сме предоставили общо 314 консултации – правна помощ, психо-социална подкрепа и работа с лица, извършители на насилие. Това са най-често търсените услуги, като правната помощ е на първо място. Бих казала, че в сравнение с миналата година броят на проведените консултации е горе-долу същият.
– Какво точно ще включва кампанията, как и къде ще се осъществява?
– През следващите 3 месеца организациите, обединени от кампанията, ще провокираме общественото внимание към проблема чрез инициативи на местно ниво, включващи работилници с млади хора в неравностойно положение, форум-срещи с институции и професионалисти, спортни джендър инициативи, фотоизложба, „Дни на отворените врати“, улични кампании с доброволци, онлайн кампания в социалните мрежи.
Предвижда се и изготвянето на общ „Призив за действие“ до държавните институции на национално ниво за ускоряване на процесите по ратифициране на Конвенция № 210 на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т. нар. Истанбулска конвенция).
– Кои са най-честите жертви на домашно насилие? Моля, разкажете за конкретни случаи, в които „Джендър алтернативи“ е помогнала.
– От нашата ежедневна работа по защитата на граждани, пострадали от домашно насилие, можем да заключим, че основно жени са потърпевши. Над 85% от хората, които идват при нас, са жени. Много често те споделят за дългогодишно физическо и емоционално насилие. Мъже също идват при нас, но техните оплаквания са свързани май-вече с уреждане на родителски права, имотни въпроси (особено възрастни мъже), проблеми с овладяването на гнева.
Конкретен случай: Румяна е на 84 г. и посещава Консултативния център на Фондация „Джендър алтернативи“ без предварителна уговорка. Ползвала е услугите на организацията преди години, когато с помощта на адвокат от екипа е била заведено дело по Закона за защита от домашното насилие срещу сина й – около 55 г., учител по професия. Впоследствие обаче насилникът се разкаял, извинил се, обещал никога повече да не малтретира майка си и тя оттеглила молбата, с която искала той да бъде изведен от жилището. В друг период на живота й се случвало тя да напусне собственото си жилище и да се оттегли в манастир, като остави сина си сам в апартамента. Тогава той отново я умолявал да му прости и да се върне, плакал и обещавал, че никога повече няма да се държи зле с нея. В отговор на това тя се върнала и заживели отново заедно.
По думите на възрастната жена, синът й се държал зле с нея още от юношеските си години. Когато създал свое собствено семейство, той започнал да малтретира и съпругата си, както и децата си. В някакъв момент съпругата му инициирала развод и след това той трябвало да се върне да живее при майка си. От онзи момент насилникът пренасочил агресията си изцяло към Румяна, като започнал да упражнява над нея икономическо, емоционално и физическо насилие. Отказвал да участва в посрещането на домакинските разходи и битови сметки, претендирал, че майка му следва да го издържа изцяло, и не приемал възраженията й, че нейната пенсия е недостатъчна. Освен това непрекъснато я обвинявал, че тя крие пари от него, и това ставало повод за често ескалиране на напрежението, обиди и дори физически посегателства над старата жена. Многократно я атакувал с въпроса: „Няма ли да умираш вече?“. Самата тя има здравословни проблеми, но предвид ситуацията й се налага сама да ходи до магазина за хляб, тъй като синът отказвал да напазарува вместо нея с думите: „Който е гладен да си пазарува!“. Така преди около месец тя за пореден път пряко силите си отишла до магазина, но на връщане й причерняло и тя припаднала пред блока. Там я намерила нейна съседка и извикала линейка. Наложило се старата жена да бъде хоспитализирана и през цялото време на болничния престой синът й не се поинтересувал какво се случва с нея. След като я изписали, тя се прибрала до къщи сама и го заварила в жилището. Той бил много изненадан и разочарован, че тя все пак е жива.
Понастоящем жената не желае да води дело по Закона за защита срещу домашното насилие срещу сина си, което е характерно за възрастните хора – жертви на насилие. На нея й бяха предоставени правни и психо-социални консултации, за да има пълна картина за това как законът я защитава и какви са динамиките на насилието у дома. Тя е настанена в социална институция по нейно желание, със съдействието на екипа на ФДА и социалните служби.
– Как може да се противодейства на домашното насилие от страна на институциите и държавата?
Има начини. Държавата може да противодейства на домашното насилие с промени в законодателството, което да криминализира актовете на домашно насилие. Понастоящем домашното насилие не се води престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Това е нещо, което Фондация „Джендър алтернативи“, заедно с други НПО, от години настояваме да се случи, за да има сериозно послание за тези, които си позволяват да нараняват своите най-близки хора, включително децата си.
Държавното финансиране на програми и проекти, свързани с превенция и борба с домашното насилие, е крайно недостатъчно и ограничено. Необходимо е системно и ясно финансиране на НПО, за да може да се покрият нуждите на всички пострадали.
Също така програмите за пострадалите лица, жертви на домашно насилие, все още не са официално признати за социални услуги, което е пречка за налагане на цялостен национален стандарт за защитата на жертвите.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
