Кой е най-добрият приятел на човека? В много наши села отговорът на този въпрос ще е един и същи – магарето. Тези четириноги открай време са на особена почит в десетки селища в Пиринския край. Те са тукашните свещени животни, които помагат ежедневно на хората в трудното им битие. Затова в някои населени места няма къща, в коeто да няма поне едно такова животно. Защото местните хора разчитат на тях за препитанието си. Това важи за всички, които изкарват прехраната си със земеделие – тютюн и други земеделски култури. Ползват магарето да стигнат до нивите, после го натоварват с багаж. Ходят с него и за дърва за огрев. То е за това – да мъкне товара. По-дребно е и яде по-малко, пък и е по-кротко от конете и мулетата. И съвсем заслужено тези животни вече имат своя първи резерват, в който да изкарат спокойно и безгрижно „пенсионерските” си години.
Специализиран приют за магарета отвори врати край гоцеделчевското село Баничан. Новият дом за четириногите бе официално открит на 29 септември с водосвет, отслужен от двама свещеници. На събитието присъстваха кметът на община Гоце Делчев Владимир Москов и представители на швейцарската организация „Ветеринари в действие”, която финансира и стопанисва първия „старчески дом” за магарета, кръстен „Долината на магаретата”. Тук животните ще се радват на пълно обслужване, на отлични грижи от обучен персонал, ще им се прави дори „педикюр”, тъй като копитата им трябва да са здрави. Организацията от Швейцария ползва за своя проект 250 дка земя, повечето е общинска собственост и е предоставена на концесия за 10 години. Други парцели са закупени, а трети са под аренда.Изградени са три магарилника, направени са пасища и необходимата инфраструктура, капацитетът е за 60 четириноги, но може да се увеличи двойно при нужда. В „Долината на магаретата” работят 9 гледачи, както и ветеринарен лекар, преминали курс на обучение при швейцарски специалисти. Магаретата се взимат на над 20-годишна възраст, когато вече са немощни и са се трудили доста, за което са заслужили достойни старини. До смъртта им за тях ще бъдат полагани много грижи, ще се обслужват от ветеринари, ще се лекуват, ще бъдат хранени. За магаретата са построени и боядисани красиви обори. В тях са яслите за храна, осигурен е и голям двор за разходка на пенсионираните четириноги. В момента доброволно са предадени от стопаните им 17 магарета. Чорбаджиите им трудно се разделили с тях ,защото ги приемат като свои най-близки приятели. Организацията полага грижи за близо 200 магарета в региона от много години.
„Някои стопани идват тук. Но много от тях са възрастни хора и нямат възможност да пътуват. Няма да върнем никой. Целта ни бе да осигурим спокойни старини на магаретата, но към тях има много голям интерес, сигурно ще идват и туристи. С проекта искаме да възпитаме едно по-хуманно отношение на хората към животните, а и да облекчим старините на четириногите, а не да ги продават на кланици”, обясни д-р Константин Антов, управител на „Ветеринари в действие” за България. Той уточни, че до момента инвестицията надхвърля 500 000 лева, като в нея са включени и оперативните разходи за заплати по изграждането на обекта и на служителите в него. Бъдещите планове на собствениците на магарешкия приют е да разработят съвместни програми с училищата, да идват ученици, които да се учат на хуманно отношение към животните. Има идея да се ползват дългоушковците и за терапия на хора с ментални дефицити. „Отворени сме за различни инициативи, но всяко нещо с времето си”, каза още д-р Антов. Звънят стопани на магарета от страната, те също искат да настанят тук старите си добичета. Ерджен Кабил от Разград спасил от ножа 30-годишното магаре на своя братовчедка. „Дадохме им животното, когато бе на 2 години, а сега е на 30. Работи им вярно и покорно цял живот, а сега тръгнали да го дават на кланица. Платих им го и си го прибрах, но си имам и мое. Затова искам да дам старото в този приют”, каза Ерджен. Д-р Антов обаче уточни, ч нямат капацитет да съберат всички стари магарета от страната в резервата. Целта не е да са събирачи на животни, а да обучават стопаните как да се грижат за магаретата и да им помагат в тези грижи.
Огромната част от 600-те жители на село Баничан също разчитат на полето, за да осигурят поминъка си. Тютюнджиите намаляват, но се увеличават земеделците, които отглеждат корнишони. „Хората са свикнали с магаретата, те са основната ни товарна сила. Впрегнат ги в каручките и хайде на нивата. За нас е добре, че е тук този приют. Някой и да се раздели с любимото си магаре, ще може да го вижда всеки ден. И няма да се притеснява, тъй като за животните се полагат отлични грижи. 9 души работят в приюта, има и местни хора сред тях. Разшири ли се капацитетът на резервата, ще се назначат още хора на работа”, твърди кметът Иван Каръков. Някои пенсионери признават, че леко завиждат на магаретата. „Не че не са си заслужили този „СПА център” с десетките години здрава работа, но не им се налага да се трудят и на стари години като нас. Защото пенсиите не стигат, налага се да превиваме грпъб на полето”, обясняват възрастните хора в селището. Всички се надяват на бум на туристите в селището им в близките месеци. Те вярват, че Баничан ще се прочуе с магарешкия си приют, който е първи по рода си в цяла България. Наблизо, над Белица, е мечият парк, който привлича много гости от страната и чужбина. Дано и нашият магарешки парк се радва на такъв голям интерес, надяват се в гоцеделчевското село.
Гласувайте в конкурса „Кмет на годината“ ТУК.
