Предизборната надпревара вече започна, а на 6 ноември 2016 година ще можем да избираме между 21 кандидат-президентски двойки. Предлагаме ви интересен коментар на Емил Кошлуков от профила му във Facebook относно внушителния брой мераклии за “Дондуков” 2.
Богатата реколта от куриозни – нека така да ги наречем – кандидати на тези избори изглежда като забавно явление. А всъщност е симптом. Подобен имахме в началото на промяната, само си припомнете първите избори, имаше 22-ма такива, от тях 19 не достигнаха и един процент дори, но пък бяха радост за окото и слуха. Само че 24 години по-късно това вече не е смешно, нито естествено. Въпросът не е защо кандидатите са идиоти, а защо идиотите стават кандидати.
Тогава беше ясно – за пръв път имахме право да правим избори и политика, преди не можеше. И стана юруш на маслините, деца в сладкарница и т.н.
Сега обаче? Всеки идиот да мисли, че може да е президент?
За сравнение – през 1996 са вече 13 двойки, на следващите, през 2001-ва са шест, а през 2006-та седем. И после тръгва пак – 21 през 2011-та, 22 сега…
Само числа, нищо друго, не давам оценки и коментари. Количествен анализ, един вид… 🙂
П.С. За да сме политкоректни, да кажем, че думата идиот тук е употребена в първоначалното си значение на гръцки.
*Заглавието е на редакцията на Kmeta.bg. Идиот – от гръцки (ιδιώτης) означава обикновен човек, частно лице. Така са се наричали гражданите, които не участвали в обществените дела и не са участвали в избирането на ръководни органи, а са имали това право.
