Регионалният исторически музей във Враца пази първия паметник на Христо Ботев. От няколко години монументът е намерил място в една от залите, посветени на поета-революционер. Паметникът е открит на 27 май 1890 г. във Враца, а инициативата за построяването му е на тогавашния кмет на града Ценко Леонкев. Средствата са събрани предимно от дарители, въпреки че начинанието се е поддържало и от Стефан Стамболов – в миналото близък другар и съратник на Христо Ботев, а в края на десетилетието министър-председател. Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка.
65 г. по-късно е демонтиран и Враца остава без монумента на героя си. В тези години започнала и подготовката за новия паметник.
След 1955 г. първият паметник на Ботев започва да събира прах в Куртпашовата кула, която се ползвала като склад на музея. Видни общественици не се примиряват с това и започват да водят преговори за “изваждането” на Ботев от кулата. През 1991 г. монументът отново е сред врачани. Местната власт решават да бъде поставен на площад “Руски”, но през 2010 г. отново е премахнат. Тогавашните съветници били категорични, че градът не може да има 2 паметника на Ботев. От тогава произведението на Густав Еберлайн стои в музея.
Първият паметник изобразява Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка държи сабя, а в лявата свитък хартия. Разпилените листа в краката му подчертават решението да се премине от думи към дела. Върху постамента на паметника били изписани 190 имена на четници и поборници, и прикрепени твърди барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски, внушителна табела с текст и четири лъвски глави из чиито уста бликала бистра вода. Металните плочи на паметника са отлети във Виена.
На 2 юни 1964 год. се открива сегашният паметник на Христо Ботев, изработен от бронз и сив гранит, висок 12 метра. Автор е скулптора Владимир Гиновски. До паметника гори вечен огън, донесен от Одеса, а върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчество и неговия боен път. Паметникът е част от скулптурно-архитектурен ансамбъл включващ в себе си площад, стилизирано лъвче, шадраван и тревни площи дело на архитектите Делчо Сугарев и Иван Иванчев.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
