Защо във Варна бе отчетена ниска избрителна активност, може ли тя да се повтори на втория тур на кметските избори в морската столица, демотивирани ли са хората и какво очакваме да се случи на 7 юли, разказва директорът на социологическа агенция „Сова Харис” Васил Тончев.
Г-н Тончев, от общо 290 000 души на 30 юни правото си на вот упражниха едва 73 873. Как си обяснявате ниската избирална активност?
Обяснението идва от настоящата ситуацията. Това, което стана във Варна в голяма степен е показателно и за България. Все по-малко хора възпроизвеждат старата политическа структура. Голяма част от хората, които не са доволни от ситуацията и искат промяна, не могат да намерят своето политическо представителство. Това е видимо и на протестите – хората искат промяна. За да бъде факт тази промяна са нужни сложни процеси, а за това няма готовност в момента.
Но все пак не смятам, че ниската избирателна активност е форма на протест или наказателен вот. По-скоро представлява липса на възможност да подкрепиш кандидат, на когото вярваш, че ще промени нещата.
Това означава ли, че при едни предсрочни парламентарни избори, Варна би регистрирала подобни резултати на избирателната активност от 30 юни?
Да, дори смятам, че не само във Варна би се регистрирала ниска избирателна активност. Необходимо е не само да се промени Изборния кодекс, необходимо е да се появят и субекти, които да отговарят на изискванията на хората. Има нужда от нови политически формации, нови лица или дори старите да се реформират по съответния начин, че да отговарят на претенциите на хората. Ясно е, че България навлиза в нов етап. В него има гражданско общество и граждански контрол върху личностите, както върху тези, които искат да влязат в публичния сектор. Нещата коренно се промениха. Това, което беше позволено преди година-две, сега просто е неприемливо. Оттук насетне хората трябва да се нагодят към тази нова ситуация, а на управляващите ще им е много трудно да отговорят на тези критерии. Тази трудност ще бъде и пред всички следващи, които искат да влязат в сферата на публичния сектор и да заемат някакви властови функции.
При ниска избирателна активност и на втория тур, можем ли да си говорим, че Варна ще има един нелегитимно избран кмет, тъй като той ще ползва с малка подкрепа?
Когато много хора не се чувстват представени, тогава много по-лесно е да има протести или по някакъв начин да не съдействат на съответното управление. Това би бил лош признак. Все пак правилата са такива, че дори трима души да излязат и двама от тях да гласуват съответно изборът е легитимен.
Ако до урните на 7 юли отидат по-малко хора, морската столица застрашена ли е от нова вълна на протести?
Това е лош сценарии, който се случи в столицата и може да бъде реализиран и във Варна. Това обаче не е хубаво за града. Все пак някакъв толеранс на доверие би трябвало да се даде на този, който е избран. И съответно трябва да му се даде шанс да се опита да оправи нещата, защото Варна очевидно е занемарена и има да се свърши доста обществена работа. Само така градът ще може да заприлича на това, което може да бъде и като потенциал, и като име. Все пак Варна е име не само в България, но и в света е една туристическа марка и тя трябва да отговаря на този имидж и престиж, който си е изградила през годините.
Можем ли да търсим връзка между високия процент на участници по време на февруарските протести във Варна и ниската избирателна активност? Демотивирани ли са варненци?
Двете тенденции не са напълно зависими една от друга, но връзка между тях е безспорна. Става дума за различни неща – едно е граждански протест, друго е избирателна активност. Изборният кодекс има своята функция в демократичното общество, а протестите много успешно извършват тази функция.
Така например протестът срещу назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС в началото беше граждански и беше масов протест. Той беше подкрепен консенсусно от цялото общество. Естествено, управляващите бяха принудени да сменят тази кандидатура и да направят корекции. Но когато този протест прерасна като антиправителствен, тогава той вече не е граждански, а политически. Това е така, защото зад него застанаха определени политически искания и намерения, които да изразяват очакванията не на цялото общество, а само на част от него. Това смени характера на протеста. Протестиращите трябва да имат предвид претенциите и на другите хора, които искат нещо друго. По същия начин съпоставяме и избирателната активност.
Двамата кандидат-кметове, които продължават на балотаж, имат доста сходни моменти в управленските си платформи. Кое ще е определящо в избора на единия или съответно, на другия?
В последния етап мисля, че ще бъде определящо това на кого от двамата варненци ще могат да се доверят в по-голяма степен. Смятам, че седмицата преди балотажа ще бъде много важна, решаваща и за двамата кандидати. Освен в максимална степен да контактуват с гражданите, да се явят пред тях, да изложат своите платформи, за да могат евентуално да заслужат в по-голяма степен доверието на хората. Аз мисля, че един дебат между двамата би бил много интересен и полезен за обществото. Така хората ще могат да преценят по-ясно кого да подкрепят.
Как си обяснявате факта, че във време на протести срещу БСП и правителството в морската столица кандидатът, подкрепен на социалистите – доц. Бозов, получава по-голямата подкрепа?
С това, че като се приложат едни критерии, той изглежда най-убедителния кандидат за кмет на Варна. Ако го съпоставяме с Иван Портних, виждаме, че Портних е една много силно партийна кандидатура. Подкрепен е от една партия, която все още има достатъчно обществена подкрепа и има изграден силен избирателен механизъм, с който умее да печели избори. Докато доц. Бозов е подкрепен от много формации, тоест около него има създадено обединение. Това компенсира избирателния праг, който е поставил ГЕРБ пред останалите. Това е причината и да се получава такава конфигурация.
Има ли притеснение сред варненци по отношение на доц. Христо Бозов и фактът, че е бил в екипа на Кирил Йорданов?
Да, има известни притеснения, но все пак и Иван Портних е бил ангажиран със старото управление. Няма хора, които да бъдат някак си от никъде. Трябва да има някакъв начален старт, някакво доверие, което да се предостави на някого. Трябва някой да поеме нещата, с което да може да се излезе от сегашната ситуация.
Как ще се случи преливането на гласове – за кого смятате, че ще гласуват хората, избрали Чавдар Трифонов и Веселин Марешки на първия тур?
Основният принцип ще остане мнението и нагласата на конкретния избирател.
Каква избирателна активност да очакваме на 7 юли?
Безспорно очаквам по-висока избирателна активност, защото беше ясно от предварителните прогнози, че ще има балотаж. Може би по тази причина хората не отидоха да гласуват на 30 юни, тъй като знаят, че решаващият момент ще бъде на 7 юли.
