„Ако политическите партии постигнат споразумение и при наличието на национално съгласие, смъртното наказание може да се въведе с ограничен режим“, обяви турският премиер Бинали Йълдъръм, цитиран от световните агенции.
Той припомни, че идеята за връщането на екзекуциите се роди при опита за военен преврат от 15 юли от народа, който не иска повторение на подобни събития, но правителството не е в състояние да ги наложи еднолично, е въпрос на промени в конституцията, съобщава информационната агенция „Доган“.
„Промените в конституцията, които искаме да направим, ще бъдат последният удар върху фокуса на метежниците и така ще премахнем опеката от дневния ред на демокрацията в Турция. В миналото на всеки 10 години се правеха преврати с цел да прекъснат пътя на страната ни към развитието. Едни хора искаха икономическа, политическа и социална нестабилност, и никога не са приемали силната политика, развитието на демокрацията, създаването на силно и стабилно правителство“, посочи премиерът по време на заседанието на парламентарната група на Партията на справедливостта и развитието.
Йълдъръм каза още, че съществува голям риск от разделяне на Турция, ако не се въведе президентската система на управление. „В противен случай страната ще остане под заплахата на вътрешни и външни катаклизми“, увери Йълдъръм.
Относно арестите в последния опозиционен вестник “Джумхуриет“ подчерта, че свободата на медиите не е проблем за кабинета, „напротив, ще я защитава докрай“. „Има отворена правна процедура срещу издателите на вестника, по заповед на прокуратурата в Истанбул са извършени арести и веднага се заговори, че се убива свободата на печата. Ние сме свикнали с тези нападки. Нямаме проблем с тази свобода, но с европейските ни приятели не можем да се разберем по този въпрос – след всяка стъпка в борбата ни срещу тероризма те вадят на преден план медийната свобода“, посочи той.
Йълдъръм отговори на критиките на председателя на Европарламента: „И станал един в Европейския парламент да разправя, че арестите във вестника престъпвали червената линия на Европа! Братко, ние с твоите линии няма да се занимаваме, червените линии пред нас може само народът ни да чертае, какви са разпоредбите на твоята линия? Ние можем да задраскаме твоята линия, върху твоята да очертаем нашата, Турция не е страна, която може да действа под заплахи. Ако бяхте толкова чувствителни към тези въпроси, трябваше да мислите, когато допуснахте рекламната изложба на терористите /от ПКК/ в Европейския парламент, къде ви беше червената линия тогава? Спрете да се занимавате със свободата на пресата, с двойни стандарти доникъде няма да стигнете, бъдете честни“.
Междувременно бТВ съобщи, че близките на част от предадените на Турция в средата на октомври седем нейни граждани ще съдят България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Седмината бяха заловени в каросерията на камион на Дунав мост при опит да преминат в Румъния и бяха върнати в Турция само след 24-часов престой в България.
