
Иво Горчев е завършил ВИТИЗ в класа на проф. Гриша Островски. От 2005 година до момента е директор на Общински драматичен театър „ Боян Дановски” в Перник. Играл е над десет години на сцените на Шумен, Перник, Кюстендил и със Софийски пътуващ театър. В пернишкия театър е бил от 1990 до 1993 години. Той е син на големия актьор Антон Горчев.
Г-н Горчев, перничани вече имат възможност почти всяка седмица да гледат хитови постановки на гостуващи театри?
Да, такъв е нашият ритъм. В седмицата веднъж можем да напълним салона и го правим. Това ни позволява пък да изнасяме и нашата продукция на базата на договорите, които имаме със софийски театри, с русенския и пловдивския театър . По този начин става един обмен, който радва нашата публика с хубавите заглавия, добрите постановки на колегите от цялата страна.
А в момента какво подготвя пернишкият театър ?
Нашият театър направи една успешна детска постановка, с която обикаляме училища и читалища . Името на пиесата е „Приказка за калпаците”, неин режисьор е Веселин Мезеклиев, които се справи много добре. През новия сезони с новата бюджетна година гласуваме отново доверие на Васко Чушев. Той ще направи комедия по български автор „Не е лесно да си любовник”. Това са близките планове, с които гледаме към новия сезон.
С кои постановки вие излизате извън Перник, за да гостувате на други театри?
Играем „Досадникът” , което е гордост за нас. Това е една пиеса, в която участват много именити имена от телевизионни предавания. Вече седми сезон я играем в София и обикаляме страната. В „Ляво от асансьора” е другата успешна постановка на нашата трупа, с която имаме вече 15 турнета.
Въпреки трудните времена перничани обичат ли да ходят на театър?
Разбира се. Перничани обичат да ходят на театър. След откриването на възстановената сцена от пожара през 2014 година има един импулс заради салона, затова леко и постепенно се увеличава нашата публика и най-вече младите хора, което се дължи на разнообразния репертоар, който правим. Защото за разлика от театрите в големите градове, ние не можем да играем всяка вечер и не можем да изиграем нашите постановки в пълния им капацитет само за нашата сцена. Но смятам че формулата, която сме намерили за поддържане на театъра, е успешна.
Трудно ли се работи в днешно време?
Разбира се, че трудно, още повече това е общински театър, а нашата община е с финансови затруднения. Но въпреки това и пернишкият бизнес ни е помагал през годините, общината, разбира се, на първо място. И намираме начин да се случват нещата.
До края на годината какви постановки ще гледат перничани?
Гостува ни Русенският театър, както и Виктор Калев с неговия спектакъл „Грамофонът”. Освен това ще бъде играно и представлението на ловешкия театър „С църква за вълци”. Пълната програма е качена на нашата фейсбук страница. Пернишкият театър има покана и от Босилеград, знаете, че там българското население има нужда от култура. Ще играем в техния културен дом постановката „Вляво от асансьора”. Там могат да се задълбочат и в добра посока връзките.
Какво ще пожелаете на перничани?
Да бъдат здрави и да се разтоварват повече с култура. Виждаме, че не всичко е в черни краски и затова сме ние и колегите от другите културни институти, за да можем да даваме и друга перспектива на живота.









