На 29 ноември 1858 г. ни напуска първият български журналист Константин Георгиев Фотинов. Той е сред 30-те просветители между Паисий Хилендарски и Марин Дринов, включени в списъци на бележити българи.
Възрожденският книжовник е роден в Самоков около 1800 година. Възпитанието и отглеждането на младия просветител били изцяло в ръцете на баба му Фота, която оказала огромно влияние върху изграждането на характера на момчето. Константин се чувствал изключително свързан с нея, затова започнал да се назовава на нейно име- Фотинов.
Първоначално учи в градското килийно училище, а след това продължава образованието си в Пловдив в гръцката гимназия. В Елада добива висше образование. След което учи в Кидония, Мала Азия при големия гръцки реформатор Теофилос Каирис.
През 1828 г. той открива свое частно смесено елино-българско училище в град Смирна. Става учител, преподава български и гръцки език, като при него дошли да се учат и няколко калугерчета от Рилския манастир. Годините след това усилено се занимава с книжовна дейност. Той вижда как турци, гърци, дори и арменци и евреи, имат отдавна свои вестници и списания, докато в България съществуват само няколко книжки, предназначени за просвета на децата. Той копнеел да види българския народ просветен, изпълнене с гордост към родната история с високо национално самочувствие. Неговата сила е не в революцията и бунта, а в образованието- главното средство, което ще изведе народа от мрака на невежеството и робството. Това е причината да създаде първото българско списание “Любословие”, излезнало през 1842 г. като пробен брой, а после и от 1844- 1846 г.
В Измир българският журналист се запознал с американския мисионер Илайъс Ригс. Той го научил на български език и заедно с него съставил 24 страници на първата граматика на българския език на западен език (английски език)- „Бележки за граматиката на българския език“, предназначени за обучението други американски мисионери.
Забележителен просветителски труд на Фотинов е и преводът на Стария Завет на Библията на новобългарски език. Той му бил възложен около 1852 г. от Британското и чуждестранно библейско дружество в сътрудничество с Ригс.
Той имал намерение да отпочне нов “Лист Любословный, повестны и торжищный”, за което отпечатал и покана в “Цариградски вестник”, но на 29 ноември, поради болест не успял да осъществи тази своя цел и починал в Цариград.
Най-величественият негов паметник е професионалната гимназия в Самоков – осветена послучай 50-годишнината на „Любословие“ през 1894 г., като на фасадата е монтирана паметна плоча от черен мрамор панисано със златни букви: “КОНСТАНТИН Г. ФОТИНОВ, роден в Самоков, основател на българския периодичен печат в Смирна 1844 г.”
Константин Фотинов е оказал съществено влияние върху множество български възрожденски дейци. Именно от него Раковски възприема основните концепции върху българската история и активизира по-нататъшните си революционни подвизи.
Миналата година край турския град Бурса бе открита паметна плоча на българския просветител. Върху нея е изобразен ликът на Константин Фотинов и са посочени най-важните факти от неговата биография като публицист, учител и обществен деятел.
