Да разгледаш полуостров Бургас, да минеш покрай ледник Мусала, да покориш връх Левски, на видиш бялата шапка на връх Онгъла в Тангра планина. Всичко това е възможно на Антарктида. Ледената приказка привлича вниманието на учени и изследователи от цял свят, както и на немалко туристи. Свирепият климат, силата на природата с причудливите й форми.
Огромните айсберги, тюлените Уедел, кралските пингвини и гърбатите китове посрещат гостите на Южния полюс. В края на ноември там, на най-високия континент на земята (средна надморска височина 2040 м) стъпи и първата част от 25-ата юбилейна българска експедиция от полярници. Още в първите дни на януари към тях на остров Ливингстън ще се присъедини и другата част от учените ни.
Родни и чужди изследователи, стъпващи на парчето земя насред Южния океан, различават вече 1335 географски обекта на Антарктида, които носят имената на български градове, поети, царе и революционери. Те са кръщавани от Комисията по наименованията, която е учредена от Българския антарктически институт през 1994 г., а от 2001 г. е към Министерството на външните работи на България. Именно тя одобрява българските имена в Антарктида, които формално се дават от президента.
Пловдив например е част от географската карта на остров Ливингстън на Южния полюс. Леденият връх е с височина 1040 м, издигащ се над ледник Искър на североизток и ледник Магура на юг.
Старата ни столица Велико Търново се е клонирала на Антарктида на 29 октомври 1996 г. На белия континент това е ледник, разположен на п-в Рожен. Той е с размери 3,5 км от запад-югозапад на изток-североизток и 2,5 км от север-северозапад на юг-югоизток на южните склонове на Тангра планина. Смразяващ обект е ледникът Жеравна. Той е с дължина 1,8 км и ширина 2 км на южните склонове на Брезнишки възвишения. До него в близост се намират още два български ледника – Мусала и Търговище.
Шопски залив е единственият обект, който насочва към днешната ни българска столица. Той е наименуван на шопския регион в Западна България и това е единствената връзка със София. Разбира се, заливът е свързан с наличието на ограждащ го полуостров – Бургас. В Антарктида черноморският ни град е заобиколен от три страни с вода. Покрит е с лед, дълъг 14 км и широк 10 км.
Полуостров Бургас се намира до Лунния залив
Малко по на север от него пък е морската ни столица – полуостров Варна. Във вътрешността му се разпростират Видинските възвишения. Родният Северозапад е представен и на Антарктида и с друго наименование. Освен град у нас и щат в Америка, Монтана е и връх на белия континент. Покрит е с лед с височина 670 м в края на рид, спускащ се на юг-югоизток от връх Тича в хребет Боулс на о. Ливингстън.
Славни българи също са увековечени на ледения континент. Един от тях е легендарният живописец Владимир Димитров-Майстора.
Връх Майстора е висок 350 м в Брезнишки възвишения на о. Гринуич и е разположен 580 м източно от връх Разград, или на 940 м южно от връх Илинден. Райна Княгиня, Радичков, Славейков, Симеон Велики, Мусала са само част от върховете, които разнасят българската слава из мразовитата Антарктида.
Близо до Пловдив например се намира хребет Левски. Той се простира на 8 км от Шипченска седловина. Сред имената, с които са означени географски елементи, са още Аспарух, Плиска, Мадара, Клисура, Мелник, Нестинари, Златоград, Арбанаси, Кукери.
Скалист хълм с височина 150 м носи имената едновременно на Панагюрско златно съкровище и едноименния възрожденски град.
Панагюрище е в региона на Южните Шетландски острови, показващи се от ледената шапка на Дряновските възвишения на остров Гринуич.
Вече 10 години залив на Ливингстън носи името Баба Тонка. Кръстен е на българската героиня на 15 декември 2006 г. Заливът е с ширина 1,1 км, врязващ се 750 м в северния бряг на п-в Байърс, о. Ливингстън, между нос Вилярд на изток и нос Варадеро на запад. Районът е посещаван от ловци на тюлени през XIX век.
Българският фолклорен герой Хитър Петър е намерил своето място на най-студения континент на земята във вид на скалист хълм. Той е висок 462 м, разположен на брега на канал Принц Густав срещу о. Алектория.
Друго име, свързано с литературата ни, е скалист морски нос, носещ името на майстора на късия разказ Елин Пелин.
На най-студения и най-ветровит континент на земята също има Българско крайбрежие. И докато сме свикнали по родното да опънем чадъри, да метнем плажна кърпа върху горещия пясък и да хванем златист тен от жаркото слънце, то на Южния полюс Българското крайбрежие е свободна от лед брегова ивица с дължина 2,5 км в северната част на п-в Хърд, о. Ливингстън. Именно там се намира нашата научна база „Св. Климент Охридски“. Крайбрежието включва четири чакълени плажа, като част от първия е заета от Голямата лагуна, образувана от Резовски поток, а в югозападния му край се извършва трансферът на хора и товари за българската база с лодки тип Зодиак. Станцията се обитава от полярниците ни през астралното лято – от ноември до март. В базата могат да живеят и работят едновременно 25 човека. Учените от експедициите ни си носят от България само чубрица, джоджен, самардала и малко хубава ракия – колкото за почерпка на гостите. Всички останали провизии се зареждат с лодки от пристанищни екипи. Родните полярници отбелязват празниците с колегите си от близката испанска изследователска база, както и с корабните екипажи.
А заради часовата разлика нашенците на Антарктида посрещат Нова година два пъти. Българският химн прозвучава първо на връх Крумов камък по софийско време (19 часа местно време). Тогава и групата ни вдига наздравица с шампанско. По-късно, вече в полунощ на Южния полюс, хапват баница с късмети.
Парчета земя – Албена и Биляна
Две места на Антарктида носят женски български имена. Едно от късчетата земя е кръстено Албена, на черноморския ни курорт. На Южния полюс на героинята Албена е полуостров, преобладаващо покрит с лед. Той е с дължина 13 км и ширина 9 км в източния край на о. Брабант. Името на този географски обект е дадено през 2009 г. През същата година официално българският фолклор се чува и на мразовития Южен полюс с името на остров Биляна от песента „Биляна платно белеше“. Той е с размери 450 м на 290 м в островната група Ейчо от западната страна на северния вход в проток Инглиш. Разположен е 100 м южно от о. Хорхе. И както заливът Баба Тонка, така и този район е посещаван през XIX век от ловци на тюлени.
Говорещи снегове сред феномените
Един от призрачните феномени на ледения континент са „говорещите снегове“. Стоейки в пълна тишина в ледовете на Антарктида, може да ви се стори, че чувате лек шепот или как нещо във въздуха около вас прошумолява. Приглушените звуци, наподобяващи жалки викове, се чуват и докато човек върви по снега. Учените обясняват страховитото явление с високата плътност на снега. При изключително ниските температури издишаните от човека миниатюрни капки вода мигновено се превръщат в ледени частици. Сблъсъкът помежду им предизвиква носенето на тези странни звуци във въздуха.
