Лазаровден e един от най-големите християнски празници. Всяка година той се чества в събота, осем дни преди Великден, а от него започва и подготовката за Страстната седмица, която бележи последните дни от живота на Исус Христос.
Празникът се нарича още “Лазар”, “Лазарица” или “Лазарова събота” и за него са характерни няколко интересни и старинни по своя произход момински обичая – лазаруване, кумичене и боенек.
Лазарките тръгват рано сутринта, пременени в нови носии, закичени с венци на групи по махалата да обикалят селските домове. През цялото време пеят празнични обредни песни, като изпълняват и своя ритуален танц, наричан най-често “боенек”. Стопанката дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички. В миналото на Лазаровден момците от селото са искали ръката на своята избраница.
Денят се свързва с възкресяването от Исус на Лазар, на 4-я ден от погребението му заради проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
Лазаровото възкресение станало и непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се почита преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
Цветница е естествено продължение на Лазаровден и се празнува на непосредствено на следващия ден. Тогава християните празнуват пристигането на Исус Христос в Йерусалим. Новозаветните евангелия разказват за влизането му в града, а вярващите го посрещат, разстилайки пред него маслинови клонки.
