Известният писател Георги Господинов се срещна с троянци в арт галерия „Серякова къща“. Нарече я “внезапна”, заради спонтанното й уговаряне, причината за което е съпругата на писателя – Биляна Курташева, чийто баща е родом от Троян. Разговорът за книгите му, за Европа, за паметта, която ни свързва и за неизживените истории от миналото предизвика голям интерес.
Авторът на „Естествен роман“, преведен на 23 езика, на „Физика на тъгата“, финалист на 7 европейски и световни награди, призна, че неговият родов корен също е от Троянския край. „Роден съм в Ямбол, но моят род преди два века и половина е дошъл от Троянския балкан. Били са дюлгери, затова и за мен Троян е близко място”, каза писателят. Той призна приносът, който имат в националния културен живот троянците Иван Хаджийски, писателят Ламар и рано отишлия си млад поет Ивайло Иванов.
На въпрос за сляпата Вайша, която нашумя покрай номинирането на филма на Теодор Ушев за Оскар, Георги Господинов разказа, че това е история отпреди 15 години. „Беше ми интересно да разкажа за едно момиче, което вижда с лявото око в миналото, с дясното – в бъдещето, което е сляпо за света тук. Това са неща, които винаги са ме интересували. Щастлив съм, че много хора се развълнуваха в България“, каза писателят. През месеците преди да станат ясни резултатите в един от многобройните отзиви е било отбелязано, че този филм може да не спечели Оскар, защото е по-дълбок и по-мрачен, отколкото трябва за една американска киноакадемия, но ако след 50 години се гледат петте филма финалисти, всъщност филмът който ще остане е „Сляпата Вайша“. „Това за мен е признание, че една българска история за тъга стигна и събуди някакъв размисъл в тези хора“, каза Господинов.
Според него по тъгата си сляпата Вайша е българка, защото, ако при други народи, тъгата е на човек, който е имал много и е загубил всичко, то нашата тъга е на човек, който не е имал тези неща, човек, който е загубил нещо, което си е съчинявал.
На въпрос за разделението сред българите писателят припомни думи на Яворов, който казва, че живеем като шепа хора под празно небе. Това според Господинов е един от големите проблеми. „Ние няма да умрем от глад, както става в други държави, вероятно ще се оправим и икономически, но това, което е най-трудно и най-важно, е как да заживеем като шепа хора под непразно небе, как да има няколко общи неща, за които да се разбираме“, каза Господинов. Той подчерта ролята на езика, който може да свързва хората или да ги убива. „Не си даваме сметка, че с думи човек удря. Как стана така, че се мислим едни други не като хора, с тела, а като профили във фейсбук, като аватари. Как може да зачеркнеш някого, да го обидиш, да го удариш и дали думите могат да ни помогнат да се слепим отново. Нямам лесен отговор“, каза писателят.
Той разказа, че това, което е научил покрай своите пътувания, е, че Европа не е големите столици, тя е всички тези хора, с които имаме общи истории.“ Общите спомени, които ни свързват като хора – това ни свързват и с европейците. В Цюрих при четене на „Физика на тъгата“ един мъж сподели: „Момчето, което стои в тъмната стая, е моята история“. Нас ни свързват такива неща. Европейската литература е тази, която не се гнуси и не се възгордява да говори за обикновения човек, за тъжния човек, за разколебания човек. Заради това харесвам Европа“, каза писателят. Според него българите имат много истории, които трябва да разкажат на Европа. И припомни, че литературата е тази, която дава смисъл, която утешава и спасява живот като Шехерзада например.
