Паметна плоча с изписани имената на невинни жертви на погрома над Босилеград преди 100 години е прибрана е от полицията, което предизвика недоволството на наши сънародници там, се казва в съобщение на Демократичния съюз на българите (ДСБ). За всичко те обвиняват кмета на Босилеград, който е и председател на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия. Сънародниците ни помолили Захариев да определи място в центъра на Босилеград, където паметната плоча да бъде поставена на такова място, че да се виждат и четат имената на 38-те жертви на сръбския погром над българите в Босилеградско на 15 и 16 май 1917 год.
От ДСБ разказват и предисторията с паметната плоча. На 23 май за пореден път те писмено поискали среща с кмета на Босилеград. На празника на българската просвета и култура 24 май, около 9 часа оставили плочата пред входа на общината и влезли в приемната на кмета. Владимир Захариев отказал да ги приеме с обяснението, че е зает и че ще ги приеме на другия ден.
"Забелязахме засилено полицейско присъствие пред общината и околните улици. С оглед на това, че беше Ден на българската просвета и култура, решихме временно да оставим паметната плоча в оградената алея, облегната на паметника на Левски, за да могат да я видят гражданите и ако на другия ден кметът отново не ни приеме, имахме намерение да си я приберем. На 25 май сутринта около 8,45 часа в присъствието на началника на полицията в Босилеград Новица Стоянов, без никакво предупреждение, паметната плоча е била вдигната и закарана в полицията. До момента не е предоставен никакъв писмен документ на какво основание е вдигната плочата. Нито органите на общинската власт, нито органите на МВР са поискали от ДСБ да премахнат плочата в законовия срок, а са побързали да вдигнат.
"Предвид силната съпротива на кмета за поставянето на паметната плоча на жертвите и прибирането й от страна на полицията Демократичния съюз на българите счита, че Владимир Захариев като официален представител на властта по този начин заличава паметта на невинните жертви от клането в Босилеград на 15-16 май 1917г. От друга страна, тази негова постъпка може да се изтълкува и като оправдание на убийствата и палежите извършени от Коста Печанац. ДСБ счита, че това е гнусно предателство от страна на Владимир Захариев който представлява не само българите в Босилеград, но чрез Националният съвет на БНМ и българите в Сърбия. С тази своя постъпка Владимир Захариев практически взриви процеса на национално помирение между българи и сърби, предизвика напрежение и безпокойство сред гражданите на Босилеград, нанесе вреда на добросъседските отношения между България и Сърбия и на преговорния процес за сръбското еврочленство в Европейския съюз. Още по-възмутително е, че всичко това става по времето когато в Сърбия се повдигат паметници на германци и унгарци загинали в масовите разстрели и в югославските концлагери. Недопустимо е жертвите от войните да продължават да се разделят по национален признак и то така, че само българските жертви да нямат право на паметник", се казва в декларация на ДСБ в Босилеград.
