Берковица са стяга за голямо тържество – в петък, 21 юли, градът ще отбележи една забележителна годишнина, съобщават от общината. На тази дата се навършват 60 години от откриването на къщата-музей на Иван Вазов. Това е станало тържествено на 21 юли, 1957 година.
Берковчани са признателни на Иван Вазов, че през 1879 – 1880 година той става техен съгржданин. От три предложения за чиновник в следосвобожденска България той избира да стане председател на окръжния съд в Берковица. Помнят се още неговите решения в съда, дори и това, с което осъжда куче на смърт, помнят се стихвете „На Ком” и „Малини”, помни се речта му при изпращането на руския гарнизон, помнят се първите му походи с приятели и планинари до връх Ком.
Градът е опазил и над 200-годишната къща, в която той е живял като съдия. Общината, която я притежава от 1952 година, е успяла да я опази и от претенциите на някогашните и собственици за ново притежание през последните години. И вече 60 години като музей тя си остава най-личната къща в града, част от неговата история и настояще.
![]()
Създаването на музея също има интересна история. Къщата, обявена за народна старина още през 1940 година, е укрепена и ремонтирана, обновени са оригиналните дървени части и тавани, събрани са оригиналните вещи, с които си е служил Вазов по време на своето пребиваване в нея. От тях личи, че бъдещият литературен патриарх е живял скромно. Хора от цяла България пращат в Берковица първи издания от най-големите произведения на Вазов, вестници със статии и критики за тях. Едно от изданията е от 1894 година.Племенницата му Вера Вазова дарява портрети, най-значимият от които е този на Елисавета Консулова – Вазова, от 1917 година. Получени са и произведения на Вазов от „Библиотека „Иван Вазов”, от 1942 година. Това са 39 книги в малък формат. Списания и сборник с песни по вазови стихове също влизат в експозицията на музея. В нея са и произведенията, създадени в Берковица – поемата „Грамада”, повестта „Митрофан и Дормидолски”. В момента къщата музей има седмия си директор. Сред предишните са преданните вазововеди Вера Диева, Милан Миланов, Анка Апостолова…
![]()
Макър да се нарича „случаен гостенин” на Берковица, Иван Вазов запазва добър спомен за града и признава, че в неговите околности открил красотите и се влюбил страстно в българската природа.
За всичко това берковчани са му благодарни и падат на колене пред него. Във всяка къща има портрет на младия Вазов, всеки знае семеен спомен за него, а всички дружно при всяка веселба подемат неговата песен за малинарката:” Постой, момне, за почивка, вечеря е хладна, за реч топла, за усмивка, имам душа гладна.”









