Зеленчукопроизводители призоваха държавата да не загърбва бранша им, за да не ядат българите съвсем скоро само вносни продукти. „Въртим се в омагьосан кръг от години – държавата нехае за нас, ние се чудим как да оцелеем, няма реализация на стоката ни, няма печалба, няма високи заплати – държавата буквално е абдикирала от нашия бранш. Дано това се промени”, твърди Георги Кафтанов, председател на Сдружение „Югозапад 2013”.
Според него е време да се обсъди много сериозно и раздаването на субсидии. Защото няма как земеделецът в Полша да взема 20-30 пъти повече субсидии от нашия и двамата да са конкурентоспособни. „За мен субсидията се превръща в някакъв паразит, правят се измамни схеми, за да се вземат лесни пари от разни тарикати, които имат връзки в по-високите етажи на властта. Затова по-добре тези субсидии да се премахнат, да ги няма. За да може да имаме равен старт със земеделците в другите европейски страни”, казва Кафтанов.
Налице е голяма криза с липсата на работна ръка, на квалифицирани кадри на полето. Много от родните зеленчукопроизводители разчитат на помощта на свои роднини, тъй като няма достатъчно работници. Повечето от младите и работливите са в чужбина. При тях идват хора на над 50 години, които имат по-ниска производителност на труда, някои пък нямат понятие от нашата работа. Трудът не е лек – жега е, влажно е в оранжериите, става се много рано.
Секторът се задъхва от липса на работници. Възнагражденията на заетите в сектора са около 500 лева на месец, не са високи, но зеленчукопроизводителите няма как да плащат повече, тъй като не получават кой знае каква печалба. „Някои българи се научиха да чакат наготово, разчитат на социални помощи. Други искат огромни заплати – над 1000 лева, което е непосилно за нас. Търсят много пари за малко работа”, разкрива Кафтанов.
Той е категоричен, че трябва държавата да намери механизъм да насърчава производството на български плодове и зеленчуци. А не само да ги натоварва с разни такси и тарифи, да плащат за специална опаковка, за специални етикети. Това са излишни разходи върху цената на продукцията, които я оскъпяват и по този начин тя не може да е конкурентна на цените на вносните зеленчуци.
