Добридолският манастир е прочут с лековитата си вода. Легенди свързват и възникването му с аязмото. Сляпо овчарче попаднало на бистро изворче сред гъсти шубраци, измило лицето си и… прогледнало. Турски паша чул за лечебната вода и довел сляпата си дъщеря при водата. И станало чудо – тя прогледнала, а богатият човек вдигнал манастир за благодарност.
Това са само предания, но извор съществува. Над водата е вдигнат параклис, наречен на лечителите Козма и Дамян. Отворен е денонощно и е достъпен за посетителите. Водата е изследвана и не е показала особени лечебни свойства, като обикновените водоизточници е. Но съчетана с вярата, със свещеното място, тя върши чудеса.
За нея през 50-те години на миналия век научил и младият тогава писател и историк Александър Солженицин, който имал болни очи. Бъдещият съветски дисидент дошъл и прекарал една седмица в манастира, разказвал тогавашният игумен Герман, който го посрещнал като най-скъп гост.
Манастирът е стар, но никой не знае от кога същестувва. Писаната му история започва от 1860, когато е възстановен след поредно унищожение. Църквата е малка и изглежда различно от гравюрата, която и направил Феликс Каниц при посещението си в манастира.Има белезите на самобитна възрожденска архитектура с релефни изображения на животни и птици.
Изобразени са две лами и две мъжки фигури. Те са поставени до входа като пазители на светата обител. На фасадата има и барелефи на телец и овен. Различни символи са вложени в тях, но днес те изглеждат доста странно.
От Добридолския манастир започва апостолският път на Антим Преславски, който повежда борба за независима българска църква и става нейн първи екзарх. Той служи в него литургия, на която се събира народ от целия район. На път за Видин, за да поеме митрополитския си престол, в този манастир отсяда и днешният владика Дометиан. А игумен днес е легендарният благодетел отец Иван, въздигнат в чин архимандрит.
Църквата има странна камбанария. На първия и етаж се намира беседка, а до втория, където са камбаните, се стига по стълба. В основата и е вградена чешма, дарена през 1861 година на светата обител от ломския хлебарски еснаф.
Част от историята на манастира е и игуменството на широкоизвестния в района отец Герман. Той се грижи за светата обител от 1931 до края на дните си през 1995 година. Имал смелостта да приюти на работа в манастира хора, гонени след 1944 година като народни врагове и лишени от възможността да упражнявт професията си. Наемал дори съдени от народния съд.
Накрая, манастирът привлича и с месторазположението си. Построен е в хубав дол, който пролет ухае на липи, а до късна есен се оглася от птичи пой. Името си носи от този дол и от близкото село, което също се казва Добри дол.
