Прочутият с майсторлъка си да шие шапки в цяла Южна България дядо Наско стана на 104 години.
Хасковлията почерпи с шоколадова торта гостите си и се пошегува със съвпадението, че празнува заедно с младежите на Международния им ден с думите: “И на мен годинките са ми малко.”
Атанас Стоянов е роден на 12 август в далечната 1909 година в Лозенград. В Хасково идва със семейството си когато е на невръстно момченце.
Да прави шапки се научава при вуйчо си Тодор. Като млад е носил шапки, но от години ги е заключил в гардероба. По максимата, че в дома на обущаря децата му са боси, така и роднините на дядо Наско не си падат много по шапките. Столетникът признава, че малко го натъжанва и факта, че няма наследници в занаята от фамилията му. Но все пак го утешава това, че преди години по покана на частна фирма е успял да сподели тънкостите на шапкарството на няколко млади мераклии да се научат.
Казва, че силата му не са филцовите шапки, а баретите, каскетите, тези от кожа, фуражките и калпаците от астраган. И съпругата му елена му била кажи-речи колежка. Тя обаче била от знатен местен род и била изучена. Взела шиваческия занаят в училището на майката на Дечко Узунов в София, където се специализирала фино дамско бельо. За да не остане назад и младият Атанас решава да вземе образование и затова придобива майсторско свидетелство през 1934 година от Търговската гимназия.
Въпреки че на младини дядо Атанас бил пълен въздържател, с годините започнал да си позволява по двайсетограмка ракия, не отказва и на червено винце, разказа внучката Диана Стефанова. Дядо й се радвал на добро здраве и до днес гледа филми със субтитри без очила. Денят му пък започва неизменно с чаша нес кафе и курабийки за закуска.
