Днес църквата и народа почитат свети Атанасий Александрийски – виден църковен писател и проповедник. В народните вярвания с неговия ден зимата преполовява своето време. Сам светецът съблича дебелия си кожух, облича копринена риза и отива в планината. Там от висок връх се провиква: ”Отивай си, зимо, идва лятото”.
В Северозапада свети Атанас се празнува като ден на борбата срещу чумата по животните и птиците. Денят е много актуален и днес, когато птича и африканска чума нападат овце, свине, птици. Някога воювали с тази болест чрез омилостивяването и. Месели и раздавали питки, намазани с мед. Те били надупчвани с вилица, за да не се надупчват децата от шарка. За курбан на светеца се колел дебел овен и от него приготвяли тлъсти ястия за общоселската трапеза. На домашната трапеза се слагали пиле с ориз и свинско с бамя. Във всяка къща се колело черно пиле или кокошка, сготвяло се с ориз и се раздавало на близки и съседи. По този начин вярвали, че се борят с чумата. Черните пера пазели през цялата година, защото смятали, че имат лечебна сила.
И до днес на Атанасовден празнуват овчарите. Те тачат светеца като покровител на стадата им. Имен ден имат Атанас и Таско /безсмъртен/ и Атанаска и Таска.
