Г-н Паунов, според вас как общините могат да подпомагат бизнеса и какво прави в тази насока община Кюстендил?
Очакваме най-после да стартира активно децентрализацията на финансовите потоци в България. В момента парите остава в правителството, а големите очаквания са насочени към общините, което ежедневно са в центъра на вниманието на българските граждани. За съжаление, местните управи имат много стеснен избор на административни инструменти, с които да подпомагат бизнеса. Чисто икономически, връзката с бизнеса е скъсана, защото колкото и да работим в посока подпомагане, общините не получават в бюджета си пряко приходи от това.
Друга част от нашата политика по отношение на подпомагане на бизнеса е да правим предложения за законодателни промени. Още през 2009 г. настояваме да бъде облекчен режима за възстановяване на ДДС на чужди граждани, живеещи извън европейския съюз. С това искаме пътуващите до България с цел търговия, наши съседи – сърби и македонци, да пазаруват от кюстендилските хипермаркети и да си възстановяват ДДС на границата. За съжаление, с съответната наредба се внесоха само козметични промени.
Преди няколко месеца внесохме предложение за създаване на изцяло нов ред за начисляване и събиране на осигурителни вноски, като страната се районира по критерия степен на икономически развитие и активност. За пограничните и най-слабо развитите в икономическо отношение райони размерите на минималния осигурителен доход за самоосигуряващо се лице, собственик на фирма за производство да бъдат намаление с 50%, или за първите две години от създаването на съответната фирма, изцяло освободени от заплащане. Трябва да се облекчат и хората, които искат да инвестират в строителството на малки обекти – пета и шеста категория.
Какво е бъдещето на селата от пограничните райони? Може ли да се развива в тях, паралелно със земеделието и животновъдството, и туризъм?
Лошото е, че днес в кюстендилските села, много от които са съставени от отделни, разпръснати в планината махали, са останали почти само възрастни хора. В някои селища жителите са по двама или трима души, самотни сред прекрасната природа на Кюстендилско. За тях – старите и самотни хора, предоставяме множество социални услуги с Домашния социален патронаж – доставка на готова храна, доставка на лекарства, елементарна медицинска помощ. Да, във всички погранични села може да се развива и животновъдство, и селски туризъм, но за съжаление, в този програмен период държавата реши, че в кюстендилска община няма да се финансират проекти от Програмата за развитие на селските райони. Ще настояваме тези 71 малки населени места да получават своя шанс.
Каква е стратегията на община Кюстендил по отношение на туризма?
Известни в цял свят са минералните извори на Кюстендил и техните лечебни свойства. Тяхното рационално използване за развитие на общината е основния приоритет в нашата работа. Много надежди за съживяване на икономиката възлагаме на изпълнението на най-големия ни проект – изграждане на Медико-балнеологичен коплекс “Свети Иван Рилски”, по който работим от 2010 г. Той е съставен от четири звена, насочени към здравни грижи, профилактика, балнеология и един хотел. Реалното му изпълнение започна през 2011 г., като общината взе облигационен заем и с него финансираме строителството и реконструкцията на обектите. В започналото строителство са заети фирми от региона. В четирите звена на Медико-балнеологичния коплекс в бъдеще ще работят над 400 души. Заработи ли, смятаме, че ще има ефект и върху останалите сектори на икономиката – земеделие, транспорт, туризъм.
Повече четете в новия брой на списание Икономика.
