Изложба, посветена на патрона на варненската Градска художествена галерия Борис Георгиев, се открива в Берлин на 25 януари. Експозицията, озаглавена „Борис Георгиев от Варна (1888 – 1962) – художник на духа“, поставя началото на честването на 140 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Германия.
В залите на Българския културен институт ще бъдат показани 29 дигитално отпечатани репродукции на творби, създадени между 1914 и 1945 г. Сред тях са великолепните портрети на Алберт Айнщайн, на Панчо и Любен Владигерови, на хайдарабатските принцеси Дуру Шевар и Нилуфар, на Джавахарлал Неру, на кардинал Мери дел Вал, на Рабиндранат Тагор, Петър Дънов, Махатма Ганди и други изтъкнати личности от обществения живот на XX век.
Изложбата ще представи творчеството на Борис Георгиев 90 години след първата му изложба в немската столица, организирана от световноизвестния физик Алберт Айнщайн. Куратор на експозицията е Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед и директор на варненската галерия, която от 1999 г. носи името на художника.
Борис Георгиев е живописец, странник и хуманист, пантеист и толстоист, космополит и истински гражданин на света. Възпитаник на европейските художествени школи – руска и немска, изкуството му изразява идеализма и големия му талант на художник-портретист, достигнал световна популярност и признание. В историята на българското изкуство от ХХв. той е ключова творческа фигура, обединила българския дух с благородните и универсални стремежи на човечеството към братство и съвършенство. Създал е повече от 500 картини, които се намират по всички краища на света в различни обществени и предимно частни колекции.
Роден е на 1 ноември 1888 г. във Варна. Напуска в ранна възраст родния град и живее последователно в Одеса, Санкт Петербург, в Мюнхен, в Аниего, Вал Сугано, във Флоренция и други градове. Пътува и открива изложби в България и Италия, в Берлин, Лондон, в София, пътува из цяла Индия, Бирма, остров Цейлон. Живее в различни градове на Италия, в Бразилия и Латинска Америка. Завръща се в Италия през 1956 г. и остава там до кончината си на 9 април 1962 г. в Рим.
Наричат го „художник на душата” поради големите му постижения в портретното изкуство. Изкуството му е сравнявано с постиженията на италианските ренесансови майстори на живописта, но критиците подчертават, че картините му се отличават със собствен стил и светоусещане. Живее и учи във Варна до 1902 г. Гимназиалното си образование завършва в Одеса, а в Санкт Петербург Николай Рьорих пръв открива големия му талант на портретист. Следва при него в Художественото училище към Дружеството за поощряване на изкуствата. След като завършва Императорската художествена академия, заминава за Германия и следва в Баварската кралска академия за изящни изкуства в Мюнхен – учи живопис при проф. Анжело Янг, графика при проф. Петер фон Халм, фотография, посещава лекции по философия, архитектура, агрономство. По време на ваканциите пътува и изучава паметниците на изкуството в Гърция, Египет, Мароко, музеите и галериите във Финландия, Швеция, Норвегия, Холандия, Белгия, Швейцария, Франция, Испания, Италия, Великобритания. Пътешествията му са възможни, защото още в Русия той е изучил и при нужда упражнява различни занаяти като дърводелство, обущарство, автомеханика и акордиране на пиана. Притежава висока музикална култура, свири на пиано и на други инструменти. Високо в Трентинските Алпи, в Анедо си построява хижа, в която до избухването на Първата световна война живее с болната си от туберкулоза най-малка сестра Катя. През 1917 г. тя умира и е погребана във Флоренция. От духа й са вдъхновени цикъл картини, сред които „Хижата на щастието“, „Бяла симфония“, „Ave Natura“, триптихът „Всемирна скръб“.
Благодарение на страстта си да пътува из различни страни, чрез запознанствата и новите духовни връзки, които установява, открива добри и благородни хора по цял свят. В края на 20-те години тези прекрасни портрети създават истински пантеон на българската интелигенция. Най-известните сред тях са на братя Владигерови, поетесата Мара Белчева, Роза Попова, „Земетръс“ с образа на Владимир Димитров – Майстора, Стефан Митов, Вичо Иванов, Саша Попов, Теодор Траянов и др.
Близкото приятелство с Николай Рьорих, Петър Дънов, скулптора Андрей Николов в Рим, кардинал Мери дел Вал, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди, принцеса Рачкумари Амрит Каур Сингх, Алберт Айнщайн, Борис Христов, семейство Владигерови, Джавахарлал Неру и много други хора на духовната култура – писатели, поети, музиканти, художници, архитекти, артисти – е увековечено в прекрасна галерия от портрети, задължително подписани с „Борис Георгиев от Варна“.
В живописта си използва авторска техника, която му позволява да постигне изящество на линиите и трептяща със своя вътрешна светлина повърхност. Прави фрескова живопис, която изпълнява върху дъска или фазер, като подвижно стенописно пано. Има своя технология на изработка на грунд и бои с минерални пигменти. Същия голям успех му носят рисунките, графиките, фотографията и класическата маслена живопис върху платно, характерна за пейзажните му композиции. Всичките му творби са свързани с идеи, имащи общочовешко съдържание, автобиографичен подтекст и изпълнени с изискано чувство за красота.
Картини на Борис Георгиев са притежание на Националната галерия за модерно изкуство в Делхи, на редица български музеи и галерии, на частни колекции в Италия, България, САЩ, Германия, Индия, Холандия, Австрия, Бразилия, Великобритания, Швейцария, Русия.
