Добре е да планираме по-отрано почивките си, защото възможните рисковете могат да бъдат сведени до минимум, голяма част от тях дори и елиминирани. Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов пред Радио „Фокус”. Той добави, че ранните резервации са по-изгодни и от гледна точка на цената.
Маргаритов обобщи най-често срещаните рискове при организирането на почивка. „Обикновено това са случаите, в които има некоректна практика на този, който стои отсреща, най-често туристически агенции. Добре е да се проверява дали са регистрирани в Министерството на туризма и имат ли валидна застраховка „Професионална отговорност”, която към момента е единственият механизъм и при неблагоприятно развитие на събитията около организираното пътуване, може да послужи като обезщетение за претърпените от потребителите вреди”, обясни той.
По думите на председателя на КЗП другият риск е да ни хареса много това, което се предлага – да е добре обяснено, красиво илюстрирано, а после да се окаже, че част от обещаните услуги не могат да бъдат предоставени или че действителността е по-различна от предварителното описание. „Това ще води до разочарования и до неоправдани разходи, които бихме извършили”, добави Маргаритов.
При отменени пътувания потребителите също разполагат с права. „Има един принцип, който законът е въвел и последните европейски законодателни актове продължават да провеждат тази политика. Той гласи, че туроператорът носи отговорност за всяко неизпълнение или неточно изпълнение на своите задължения по договора, заяви Маргаритов. И обясни, че не се допускат оправдания с вина на някой от контрагентите – като транспортни фирми, например. „Те могат да бъдат единствено аргумент в полза на регресни претенции от страна на туроператора към неговите контрагенти, но по никакъв начин не могат да засегнат потребителските права”, коментира той.
При неблагополучно развитие на едно пътуване, потребителите веднага следва да потърсят представителя на съответната туроператорска агенция, която организира пътуването, за да разберат какво е действителното положение и да предявят всички свои претенции към него първо. „Най-важното е да се запази спокойствие. Особено когато има група туристи, могат да се съставят протоколи, които впоследствие да послужат и като доказателство, ако туроператорът не изпълни своето задължение да компенсира по съответен начин потребителите. Това ще помогне на контролните органи да установят параметрите на нарушението и оттам – полагащото се на пътуващите обезщетение.
Маргаритов обясни и какво следва да направим, ако пътуването не се осъществи и туроператорът бави дълго време връщането на заплатените от нас суми: „Труден е процесът. Особено когато туроператорът е изпаднал във финансово затруднение или когато поради умишлени свои действия той съзнателно предизвиква тази невъзможност – престава да функционира, преустановява дейността си, премества се на друго място, трудно бива откриваем. В тези случаи нищо друго не остава на хората, освен да разчитат на съдействието на институциите, на контролните органи. Нямам предвид само нас, понякога се налага съдействието и на полицията. Ако се стигне дотам, че безспорно бъде установено, че на потребителите са дължими суми, но те не могат да бъдат възстановени от туроператора, то тогава и намесата на съда понякога би била наложителна, за да може да се стигне поне до един акт, въз основа на който хората биха могли да претендират. Но това са сложни процедури, затова предварителния избор, насочването към определен партньор – това са важните неща, които биха могли да предпазят хората от това да попаднат на недобросъвестни търговци.”
