Православната църква отбелязва днес Зимна Богородица, Вълча Богородица или Сретение Господно.
Това е един от четирите празника в годината, посветени на Божията майка. Той съвпада с четиридесетия ден от рождението на Исус Христос, когато Богородица го носи в Йерусалимския храм.
В онова време живеел Симеон, който силно вярвал, че не ще умре преди да зърне Христа Господен. Старецът бил един от великите 70 преводачи на Библията. На него се паднала за превод книгата на прочутия пророк Исаия. Стигайки до гл. 7, стих 14, той видял следното: "Жена – девица ще зачене и след това ще роди Син, който ще бъде наречен Емануил (в превод: Бог е с нас)". Симеон обаче решил, че има грешка, но Ангел Господен му се появил и му казал, че ще се случи точно така и той не ще си отиде от света преди да зърне това чудо.
След като донесли бебето Иисус в светия храм, Симеон се обърнал към Бог с думите да го взима при себе, защото най-после е видял това, за което бленувал.
В народните вярвания поверието гласи, че на днешния ден не се работи, защото децата ще се родят белязани. Жените пък не трябва да пипат остри предмети. Не трябва да режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо – мъжко или женско.
Денят е известен още и като Петльовден – празник на момчетата и мъжките рожби. Обичаят повелява във всяка къща, където има момче, да бъде заколен петел, с чиято кръв да се направи кръст на входната врата, а главата на птицата да се забучи на видно място. Закланият петел се изхвърля ритуално извън двора, след което се прибира обратно и се вари цял. Сварената птица се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата. В някои краища на България се колят кокошки за здравето на женските рожби.
На 2-ри февруари имен ден празнуват Драгомир, Драгомира, Ванеса, Радостин, Радостина, Радост, Радина, Радослава, Ралин, Сретен, Средка, Средко.
