Панихида в памет на енорийския свещеник на Симитли – протойерей Борис Китанов Петров, ще бъде отслужена на 13 февруари в 09:30 часа на неговия гроб, който е до църквата „Рождество Богородично” в града. Пред паметта на божия служител, отдал живота си за Симитли, ще сведат глава боголюбиви отци от Неврокопската епархия, роднини на свещеника, членове на Църковното настоятелство към храма, общественици и граждани на Симитли. Хората пазят спомена за добрия свещенослужител, който ги напътствал с мъдрите си слова в трудните времена на атеизъм.
Тази година се отбелязват 90 години от освещаването на симитлийската църква „Рождество Богородично” от Неврокопския митрополит Макарий. По този повод в град Симитли се организират редица инициативи и дейности. Сред тях е и предложението на Инициативната група, съставена от студенти и докторанти от ЮЗУ „Неофит Рилски” и СУ „Св. Климент Охридски”, отец Борис да бъде удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на град Симитли” заради огромните заслуги, които има към населеното място. Подготвя се и документален сборник за свещеника.
През 1935 г. Отец Борис завършва Софийската духовна семинария. Ръкоположен е за свещеник на 13 март 1937 г. Неврокопския митрополит Борис. Първото си богослужение в Симитли извършва на 1 ноември 1938 г. Води часове по вероучение с учениците три дни седмични. Липсата на добри условия не го отказва. Създава дамски хор с диригент Анна Абати. Основава и православно християнско братство. Облагородява пространството около местния храм. Негово дело са строежа на кръщелна при храма, както и на навес при местните гробища, които с протокол №4/16.07.1947 г. на общинския съвет на Симитлийската селска община са отстъпени за „вечни времена” на църковното настоятелство.
Електрифицирането на църквата, снабдяването на храма с нотариален акт, закупуването на камбана също са свързани с името на отец Борис.
Свещеникът поставя и основите на родилен дом в Симитли. Три години поддържа подкрепителната станция на БЧК в Симитли. Въпреки трудностите, създавани от местната власт, Партията и „народната милиция”, отец Борис организирал десетки ученически забави в местното читалище и екскурзии до Рилската света обител. В спомените си свещенослужителят пише: „Аз съм доволен от народа, на който съм служил. За мен нека говори същият тоя народ.” „Не престараване, издокарване или пълзене е това, а чиста любов и обич към служба, църква и народ. Това е точната и вярна дефиниция, която вярно и точно сочи пътя, по който съм вървял близо половин век”, пише към края на живота си духовникът. Отец Борис Китанов Петров умира на 13 февруари 1998 г.
