Основната специализация на икономиката в Столична община е съсредоточена в Информационните технологии, Бизнес услугите и Туризма. Това става ясно от анализ за развитието на икономическите сектори, на базата на който се създава дългосрочната общинска стратегия Визия за София. За това се изследват приоритетните икономически сектори в общината. В хода на анализите водещи сектори са определени Информационните технологии, Бизнес услугите, Туризма, Финансовите услуги, Развойната и изследователска дейност, Фармацията, Строителството и сектора на Транспорта и логистиката.
Данните показват достатъчна наситеност на компании и други заинтересовани страни, повишено взаимодействие между страните, критична маса на приходи и печалба и добри предпоставки за развитие и затова са определeни като даващи най-много възможности за развитие на града. Финансовите услуги и Развойната и изследователска дейност имат най-голям потенциал като висок марж на печалбата. Строителството и Транспорта и логистиката пък имат по-ниска добавена стойност, но голям обем. Идентифициран е допълнителен клъстер Фармация, който е с добри перспективи за специализация на града в тази посока. Въпреки че все още е сравнително малък по обем, той се отличава с изключително висок марж на печалбата (28%), висока добавена стойност, ръст на заетите, висока ефикасност на човешкия ресурс и показва потенциал за развитие с оглед на налични ресурси, набор от заинтересовани страни и позициониране както в национален, така и в международен мащаб.
Ако разгледаме трите приоритетни клъстера, клъстер Информационни технологии се отличава с традиции, създадено местно знание и добро съотношение цена-качество. IT клъстерът в Столична община се характеризира с редица предимства: Географска концентрация на основния брой компании на територията на СО, над 8 пъти ръст за периода 2010 – 2015 година, висококвалифицирана работна сила, конкурентни цени в международен мащаб (аутсорсинг дестинация), дълги традиции в информационните технологии, наличие на международни пазарни лидери и активно развитие на иновативни местни компании.
Броят на компаниите в IT клъстера е 3500, което се равнява на 10% от всички компании, регистрирани в Столична община и отчели реална дейност.
Относителният му дял в приходите на софийската икономика е над 3.4 млрд. лв. – 2.9% от регистрираните приходи от компании в СО съгласно годишния финансов бюджет за 2015, а относителният дял на печалбата – приблизително 300 млн. лв. (6%). Най-голям дял от приходите се генерират от средните (3%) и големите (1%) компании – около 60%, където са и най-голям брой заетите – 61% от заетите. С почти 30% се открояват дейностите по софтуерна разработка, а консултантските дейности по информационни технологии (планиране и проектиране на интегрирани компютърни системи и консултантски услуги за съпътстващо обучение на потребителите на тези системи) се равнява на 13%, следвани от обработка на данни, хостинг и свързани дейности (7.2%). По данни от BASSCOM Барометър 2017 г., средната заплата в клъстера е почти четири пъти над средната за страната, видно от таблицата, разработена от посочената организация.
Съгласно информация от СОАПИ по анализ от Института по пазарна икономика (ИПИ), високото заплащане е резултат от високата производителност на сектора – над 57 хиляди лв. добавена стойност на зает в програмирането. Основният проблем, който може да бъде констатиран от количествения и качествения анализ на клъстера, е недостигът на добре обучени кадри, като прогнозите са тези проблеми да се задълбочават с оглед на неспособността на образователните системи да подготвят достатъчно такива на брой, при това с нужните умения. Този проблем се набюдава не само в България, но и на европейско ниво, където има недостиг от 700 000 – 900 000 софтуерни специалисти по данни на Европейската комисия. В сектора са заети приблизително 40,000 служители на територията на Столична община, а дефицитът на софтуерни специалисти е оценен на 30,000 за следващите 10 години. Наблюдава се балон на заплащането на специалистите – поради дефицит на кадри, фирмите се конкурират посредством заплащане и други допълнителни стимули.
Следващият приоритетен клъстер Бизнес услуги регистрира относителен дял на приходите в икономиката на СО от над 3.7 млрд. лв. или 3.2% от регистрираните приходи от компании в СО съгласно ГФО за 2015 година. Относителният му дял на печалбата в икономиката на СО е приблизително 450 млн. лв. (9.4%). От данните за него може да се заключи, че относителният размер на клъстера в икономиката на Столична община е сходен с IT клъстера – разликите са в обхвата на 0.3 процентни пункта. От гледна точка на ръст обаче, разликите са значителни – IT клъстерът е нараснал 8 пъти, а клъстер Бизнес услуги – с 25%. Интересно е, че при бизнес услугите се наблюдава по-висок марж на печалбата – 12% спрямо 9% за IT клъстера. Тук попада и аутсорсингът (с изключение на аутсорсинга в IT услугите), който се развива активно през последните 10 години. В Индекса за глобален аутсорсинг за 2017 година България заема 15-то място сред 55 държави, въпреки че губи позиции през последните две години (от 9-то място през 2014 г.) заради недостига на квалифицирана работна ръка и бизнес регулациите.
Броят на компаниите в клъстер Бизнес услуги е значителен – над 10 000 компании, което се равнява на 28% от всички компании в Столична община, които реално са регистрирали дейност.
Микро-компаниите са преобладаващи – 91% и генерират значителен дял от приходите в клъстера – 38%. Въпреки значително малкия им брой (7% от всички компании), малките компании създават 24% от приходите, което заедно с микро-компаниите прави над 60% от оборота. Най-голям брой фирми се наблюдават при бизнес услугите по счетоводство, одит и данъчно консултиране (31,4%), Управленско консултиране (20,8%) и Други професионални, научни и технически дейности (20,6%).
Относителният дял на приходите в икономиката на Столична община на третия приоритетен клъстер Туризъм се равнява на приходите, които генерира IT клъстера – над 3.4 млрд. лв. или 2.9%. Поради ниския марж на печалбата обаче 5.4%, делът на печалбата е по-нисък – 190 млн. лв. в сравнение с 450 млн. лв. при бизнес услугите и 300 млн. лв. при информационните технологии. За петгодишен период, приходите са нараснали с 65%, което е повече от Клъстер Бизнес услуги.
Интересно е да се отбележи, че през 2017 г. е отчетен устойчив ръст на туристическата индустрия в София. Увеличението на броя туристи е с 13%, а на реализираните от тях нощувки – с 15%. Още повече, по данни от ОП Туризъм, през 2017 г. се наблюдава огромен скок в посетителите на столичното летище. Съгласно Доклад Туризъм в цифри (Общинско предприятие Туризъм, 2017) обслужените пътници през 2017 година са почти шест милиона и половина (6 490 096) пристигащи и заминаващи, което е с 30% повече, спрямо предходната 2016 г. Този ръст се дължи предимно на двете нискотарифни авиокомпании Wizz Air и Ryanair, които откриха нови линии и увеличиха честотата на някои от линиите си през изминалата 2017 година.
Най-голям дял в генерирането на приходи имат дейностите, свързани с хазартни игри и залагания – 44.8% (от туристи и местни граждани). Заведенията за хранене представляват 17.2% от приходите в клъстер Туризъм, следвани от туроператорите (13.2%) и хотелите (13.1%). По отношение на ресторантите и мобилните услуги за хранене (накратко – заведения за хранене), се наблюдава голям брой компании – 44% от всички в клъстера, които създават 17.2% от приходите и едва 5% от печалбата. Маржът на регистрираната печалба също е много нисък – под 2%.
За по-ясен анализ на добавената стойност на всички приоритетните сектори за столичната икономика е разгледан тримерен показател, обвързващи техните приходи, печалба и броя служители, ангажирани в тях. Анализирани са двайсетте клъстера в рамките на приоритетните сектори, като на по-долната фигура по вертикала е представен делът от печалбата, а по хоризонтала – от приходите. Размерът на “балона” на всеки клъстер представлява броя на служителите, които работят в компаниите, регистрирани на територията на Столична община.
Видно е, че клъстер Строителство има най-голям обем от приходите, но умерен дял от печалбата и сравнително голям брой заети. Транспорт и логистика, предвид характера на дейността отчита ниски нива на печалба, с голям брой заети и приходи от дейността. С по-малък обем на приходите, но по-голям дял на печалбата са клъстери Бизнес услуги, Информационни технологии и Туризъм. Интересен е случаят на клъстер Финансови услуги, който показва значително малък брой заети, но най-висок дял на печалбата от разгледаните клъстери.
В изследването е разгледан още един количествен показател – марж на печалбата, представен като съотношение между регистрираната печалба и приходите на компаниите, отчели дейност за съответната година и регистрирани на територията на Столична община. Клъстер Развойна и изследователска дейност във Фармацията показва най-голям марж на печалбата – 28%, следван от Финансови услуги – 27% и Производство и транспорт на нефт и газ – 25%.
От гледна точка на ръст на приходите за периода 2010-2015 година, с най-висока оценка е клъстер Информационни технологии с 8-кратен ръст, Създаване на знание – 3 пъти, Здравеопазване и медицински услуги – 2 пъти, Финансови услуги – 167%, Развойна и изследователска дейност във Фармацията – 118%. Въпреки че в абсолютни стойности, клъстер Развойна и изследователска дейност във Фармацията е сравнително малък, той отчита голям ръст и марж на печалбата.
Не е изненадващо, че най-голям ръст на служителите е отчетен при клъстер Информационни технологии – над 5 пъти, следван от Здравеопазване и медицински услуги – с 158%, както и Развойна и изследователска дейност във Фармацията – 109%. По отношение на средния приход на служител в клъстера, най-висок резултат показва транспорта на нефт и газ, следван от Развойна и изследователска дейност във Фармацията, Телекомуникациите и Финансовите услуги.
Вследствие на проведения количествен и качествен анализ на приоритетните сектори за развитието на столичната икономика, са изведени и непосредствените междусекторни зависимости, които могат да послужат за препоръки за преодоляване на бариерите пред тяхното развитие.
Липса на кадри в IT. Един от основните проблеми, които са идентифицирани в хода на изследването, е недостатъчният брой кадри в IT клъстера (Клъстер по информационни технологии), което представлява огромно предизвикателство пред продължаващия висок ръст на клъстера (над 8 пъти са петгодишен период). В рамките на Столична община следва да е идентифицират мерки за по-краткосрочно обучение на софтуерни специалисти на различни нива – в гимназиите, в частния сектор, посредством формати като хакатони и др.
Аутсорсинг. Основните връзки между IT и Бизнес услуги са по отношение на аутсорсинга. Границата между ITO (IT аутсорсинг, IT Outsourcing) и BPO (Аутсорсинг на бизнес процеси, Business Process Outsourcing) все повече се размива, поради факта, че българските компании предоставят по-комплексни и по-голям набор от продукти и услуги. Част от компаниите предоставят както ITO, така и BPO услуги.
Специализиран софтуер. Връзката между IT и Фармация е по отношение на управление на процесите, както в частта развойна и изследователска дейност, така и в производството.
Консултантски услуги. Интересна ниша в управленското консултиране представлява обвързаността на клъстер Бизнес услуги и Фармацията по отношение на стратегическо планиране, бизнес развитие, разширяване на дейността и др.
KPO (Аутсорсинг на процеси на знанието, Knowledge Process Outsourcing) е сегмент в рамките на аутсорсинга, който обединява три клъстера – IT, Бизнес услуги и Фармация. Предвид ръста на KPO за последната година и размиване на границите между ITO и BPO, KPO представлява интересна възможност за позициониране на аутсорсинга в България към сегменти с по-висока добавена стойност, основаващи се на създаване на знание и информация като научно-изследователска и развойна дейност, бизнес анализ, консултиране и др. Всъщност София притежава потенциала да се превърне в дестинация за цялостно обслужване на фармацевтични компании по веригата на добавена стойност:
Разработване на специфични и цялостни решения при формулиране на фармацевтични препарати в частта научноизследователска и развойна дейност
Провеждане на клинични изследвания в различни фази предвид наличието на човешки ресурс, болнични заведения и ноу-хау
Развиване на услугите в клъстер Транспорт и логистика, така че да отговарят на специфичните нужди за транспортиране на оборудване, материали, химикали, биологични субстанции и др.
Персонализирана медицина. Медицински и здравен туризъм. Потенциално направление, което би обединило клъстер Фармация и Туризъм, както и здравния сектор е т.нар. персонализирана медицина, която набира популярност в световен мащаб. Ако Фармацията се припознае като перспективна и допълваща специализация, в Столична община ще съществуват всички предпоставки за развитие на персонализирани лечения спрямо нуждите на всеки пациент. Това ще даде възможност да се развиват и компании за биотехнологии, които от своя страна могат да захранят с интелектуални продукти Фармацията в НИРД (научно-изследователска и развойна дейност) частта. В допълнение, това би могло да увеличи потока на туристи с цел медицински и здравен туризъм. Съществуват над 30 минерални извора в района на Столична община.
Делови и събитиен туризъм. В Столична община се провеждат ред на брой големи, международни събития, които позиционират София като дигитална и бизнес дестинация. Деловият и събитиен туризъм всъщност обединява няколко клъстера, но най-основно Бизнес услуги и Туризъм, както и до известна степен IT (предвид тематичните направления на съществуващите събития). Подкрепата на Столична община за тяхната популяризация и финансиране ще доведе до по-голяма видимост и позициониране на София в международен мащаб като бизнес дестинация.
Финтех. Интересна е връзката между IT и Финанси, най-вече по отношение на дигитализацията на финансовия клъстер, както и предотвратяване на измами. Финансовият сектор е силно регламентиран, но ако не се адаптира към нуждите на клиентите за услуги, които са ориентирани към клиента и са дигитализирани, това ще създаде бариери пред развитието на столичната икономика и на частния сектор.
Развиване на меки умения у кадрите. Сходен проблем при няколко клъстера се явяват не толкова специфичните умения за изпълнение на длъжностните изисквания, колкото уменията за работа в екип, ефективна комуникация, лидерски умения и потенциал и други. Това предполага необходимостта от допълнително вътрешнофирмено обучение, за да се постигне ефективен и ефикасен работен процес, по-висока продуктивност и постигане на резултати. Проблемът се среща основно при IT и Бизнес услуги, както и до известна степен при Фармация и Финансови услуги.
