Скъп ресторант трайно буквално е „окупирал" цялата градина и пристройката към къщата светиня на ъгъла на улиците "Г. С. Раковски" и "Иван Вазов"№ 10, при което нонстоп умирисва на екзотични манджи и тютюнев дим музея на Патриарха на българската литература, възмущават се от сдружение „Словеса".
Силните миризми, изпаренията и „уханията" от кухнята на въпросното заведение, без съмнение, нанасят немалки щети на безценните експонати в музея на великия ни класик, а сред тях са десетки творби, дело на именити български майстори, подарени на Вазов за двата му юбилея през 1895 и 1920 година, които отбелязват незаменимото му присъствие на българската литературна и обществена сцена. Сред тях са и две платна на Мърквичка – картината "Македонка", подарък от дружество "Чех", както и портретът "Старец", личен дар от художника и др.
Министерство на културата дължи отговор на въпроса кога най-сетне натрапеното „съжителство" на музея с ресторанта ще бъде прекратено. Както е известно, Къщата музей "Иван Вазов" е част от Националния литературен музей и е под шапката на културното министерство, а ръководството му се осъществява административно-организационно – от министъра на културата, а методически – от Министерството на културата, подчертават от гражданското сдружение.
Повече от ясно е, че каквито и да е кръчми или наргиле барове, предлагащи високоградусови напитки, занапред нямат място на територията на къщата музей, а най-разумното в случая е уютната градина и пристройката към музея на българския класик да се превърнат в арт пространство, в което да се случват интересни културни изяви, да бъдат представяни изложби, да се провеждат литературни четения и поетични премиери, заявяват от сдружението.
Емблематичната къща е построена през 1895 г. и в нея националният ни писател живее и работи най-дълго. Тук Вазов създава някои от знаковите си творби: сборниците с разкази „Видено и чуто", „Пъстър свят" и „Утро в Банки", поетичните книги „Легенди при Царевец" и др.
Вазовата къща се превръща и в културно и обществено средище – скъп и чест гост тук е проф. Иван Шишманов, който по-късно е и един от инициаторите за превръщането й в музей. Пет години след смъртта на Вазов, на 28 ноември 1926 година, тя отваря врати като първия български литературен музей, а първият му уредник е Елин Пелин.
