Княжеският манастирът в местността “Караач теке” край Варна е най-големият извънстоличен духовен център на България. Строен е в края на IX век и е просъществувал до XI век. Разположен е на площ от около 10 декара, като в изграждането му са вложени огромни средства. За това свидетелстват украсата, както и откритият скрипториум – една от най-големите средновековни сгради на България през X-IX век. Той е бил с размерите на дворците в Преслав и Плиска и в него се е развивала огромна книжовна дейност. Скрипториумът-библиотека, школа и училище е бил по-голям от този в Константинопол.
Монасите в него са преписвали книги на няколко езика – на кирилица, глаголица, латиница, гръцки език и дори на иврит. Манастирите през Средновековието са играели ролята на днешните издателства. Духовниците са преписвали книгите върху кожа, подвързвали са ги и ги украсявали.
Приема се, че княз Борис I е бил замонашен именно в този манастир. Това каза проф. Валентин Плетньов, директор на Регионалния исторически музей. Той е и един от ръководителите на разкопките в местността “Караач теке”, които продължават от 17 години насам. Има версия, че княз Борис I е погребан тук. Мнението е на един от бащите на археология – Карел Шкорпил. Преди 2 години неговата внучка предостави на Археологическия музей ценна находка пазена от дядо й – череп. Смята се, че той е на големия български държавник.
Но, за да се докаже това е необходима ДНК експертиза. В района на манастира е намерен първият официален печат на княз Борис I като архонт на българите, който е бил изпратен от него вероятно до игумена на манастира. “Миналата и тази година пък намерихме оловни печати на цар Петър и на цар Симеон”, добави проф. Плетньов.
Отдавна има идея Княжеският манастир край Варна да бъде превърнат в атрактивен туристически обект, заяви още проф. Валентин Плетньов. Всъщност идеята е всички манастири край Варна да се обединят в един проект.
“Можем да представим манастира в Джанавара като раннохристиянски от V-VI век. “Караач теке” е от IX-X век, а Аладжа манастир – от XIII-XIV век. Напълно реалистично е да се направи един много сериозен поклонически маршрут”, категоричен е директорът на Регионалния исторически музей.
