Г-жо Паскова, кмет сте на селото, което се намира най-близо до Дунав мост 2. Усетихте ли, че до къщите ви напредва голям строеж, задава се и голямо оживление около него – хора, автомобили, всякаква глъч?
Покрайна се намира само на един км от Дунав мост 2 и на 5 от центъра на Видин. Подходите към моста, транспортният център, дори офисите на фирмата- строител – испанската ФСС, се намират в нашето землище. Всички усетихме, че до нас започва нещо голямо, значимо не само за икономиката, но и за живота в нашия край. Започна се през 2006 и 2007, когато за осигуряване на терени за моста бяха изкупени земите ни. Наведнъж в селото влязоха към 300 000 лв, което веднага се усети. След това и тези, чиито ниви попадаха на следваща линия, спечелиха пари от продажбата им. Когато работата по моста започна, испански строители си харесаха квартири при нас, наеха на работа хора от селото. Всички къщи, чиито собственици спечелиха от земи, наеми, работа, се промениха. Ремонтираха ги, станаха по модерни. Никой не напуска селото.
Колко все пак си вадят хляба в Испания, в Италия?
Около 20 – 30 души, което от 2000-то население не е много. Но още никой не е решил да остава там. Работят и носят парите си тук. Повечето си купуват апартаменти във Видин и други градове, но всички обновяват къщите си тук. Те заминаха на по-голяма възраст, децата и жените им са тук, така че, нямаме дете, родено в чужбина. Една млада жена се върна от Испания, стана преводач във ФСС, друга дойде с мъж от Италия, който също работи като преводач. Едно семейство наскоро се върна, казаха ми, че повече няма да търсят работа в чужбина. Връщат се и тези, които учат в Румъния. Няколко момичета завършиха право и медицина, сега работят във Видин. Имаме още няколко, които учат в Крайова. Родителите им така се радват на моста, защото ще могат по-лесно да ходят при тях, а и те да си идват по-често.
Покрай Дунав мост 2 останаха ли земи за обработка? С какво се препитават жителите на селото?
Имаме земи, 10 арендатори ги обработват. Трима са млади фермери, получиха помощ от земеделските фондове и сега развиват стопанства. В селото всички имат земя, но вече никой не обработва по 3 – 4 дка. Давят я на арендаторите и те имат грижата за нея. В кампаниите наемат безработни. 7 души са наети във фабриката за олио “Олимекс” – едно малко модерно предприятие. Имаме и млади хора, които са без работа. Включваме ги в програми за заетост, в момента четирима са назначени като еколози. Задачата им е да чистят терените на нерегламентираните сметища и да пазят хората да не изхвърлят отпадъци на непозволени места. Очакваме и места по програма за лични асистенти. Хората, които се върнаха от чужбина, не търсят всякаква работа. Изчакват, надяват се на нещо по-специално.
Това означава, че в селото никой не гладува.
Гладни хора нямаме. Всеки има голям двор и сам си отглежда всичко за трапезата. Имат градинки, домашни животни. Земята ни е равна, обработва се лесно. Кражби няма. Ромите, които живеят сред нас от години, днес са най-богатите в селото. Имаме проблемни възрастни хора – семейства, които загубиха децата си, боледуват и преживяват трудно. Две такива държа под око – ходя при тях, пращам им хора от временната заетост. Помагат им в домашната работа – пазаруват им хляб, лекарства, чистят им. Така живеем на село.
Само с работа ли? Празници нямате ли?
Празнуваме. Бабин ден, Лазарица, Свети Дух събират цялото село. В такива дни се обличаме в национални носии, свири духова музика, извиват се хора. Имаме танцов ансамбъл към читалището, който показва нашите си танци не само на наша сцена, но и на сцените на фестивали из областта. Наскоро бяхме на фолклорен фестивал в Букурещ, публиката прие много добре нашите изпълнения.
В криза кой дава пари за любителски състави и фестивали?
Намират се и добри хора. За Букурещ общината ни осигури средства за пътуването, останалото – от нас. Хореографът ни Никола Маринов работи с нас без пари. Събираме от хората за духова музика на големи празници. Всеки дава по 3 лв. и оркестър свири на площада до късно. Тогава всички се хващат на хорото. Няма партии, няма вражди, няма управляващи и опозиция. Всички сме заедно.
Никой ли не ви критикува? Вие сте от издигната от ГЕРБ, нямате ли опоненти?
Опоненти сме до изборите. Бяхме 7 кандидати за кмет. Аз спечелих и от тук нататък нямаме за какво да се делим. Кмет съм за пръв път след 17 години работа в кметството като секретар. Знам, че ако правиш добро, ще ти отвръщат с добро. Секретар стана опонентът ми от БСП. На село всички се познаваме много добре, за да се противопоставяме един на друг.
