На Гергьовден овчарите отбиват агънцата от майките им и издояват първото мляко. На котлетата стопанката задължително е вързала усукан бял и червен конец – мартеница, а вътре е пуснала стрък чеснов лук и част от набраните сутринта билки здравец, маточина, коприва. Здравецът и копривата целят да се предотврати магическото ограбване на млякото от добитъка, тъй като се вярвало, че в навечерието на празника възможността за магическото ограбване на млякото се увеличавала.
Това разказа пред “Фокус” етнологът в Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян, Ваня Йорданова.
„От издоеното първо мляко се прави сирене, което се носи в църквата, то се изяжда вкъщи и от него не се дава на други семейства. Като празник на овчарите и на стадата, на Гергьовден във всеки дом се коли агне за оброк. Обикновено се жертва винаги здраво мъжко агне, което преди да се заколи се захранва с ярма и с трици. На рогцата му се запалват свещи, около врата му се слага венче от здравец или гергьовче. Най-старата жена в семейството обикновено го прекадява три пъти, прочита му молитва и чак тогава животното се коли. По плешката и хрущяла на това заклано животно обикновено се извършвали различни гадания от стопанина на къщата.
Кокалчето от предния десен крак задължително се запазвал, както и челюстта на агнето, която според поверията предпазвала от зли очи и от уроки. Обикновено дясната плешка от агнето се е давала на свещеника или кума, а шията се е давала на овчаря. Костите на агнето се заравят на места, където не стъпва човешки крак или под дърво, което не ражда плод. Така изпеченото животно се носи в черковния двор, където всички курбани се освещават от духовно лице, а след църковната служба жените се залавят на празнично хоро“, обясни Йорданова.
Тя допълни, че в много от селата тази тържествена обредна трапеза има характера на общоселски празник. Цялото село се стича около черковищата на Свети Георги и жените на едни специални кърпи, наречени трапезници и месали нареждат обредната трапеза – печеното агне, гергьовденски колак, клин с плънка от зеленина – коприва, киселец и варена царевица. Тази трапеза се нарежда по махали и целия ден на Гергьовден преминава в песни, веселби, хора и борби, каза още етнологът.
