23-годишна италианка със затворени очи минава по въже, опънато над водите на Ниагара. Прави го няколко пъти през юли 1876-а и оттогава друга жена не е повтаряла стъпките є над клокочещата бездна. За мнозина подобна акция граничи с безумие, но за Мария Спелтерини е работа. Тя е циркова артистка и за нея няма значение дали на метри под въжето є е пясъкът от манежа или „гръмотевичните води”, каквото означава Ниагара на езика на индианското племе ирокези.
Първият опит на дръзката Мария е на 8 юли. Тогава стига от единия до другия край на въжето за единайсет минути. Поема си дъх и се връща заднишком за десет. Четири дни по-късно – на днешния 12 юли, смелата Спелтерини повтаря акробатичния номер. Този път обаче е сложила на краката си кошници за праскови. Фурорът е пълен. След седмица цирковата артистка поема по същия маршрут. За разнообразие заръчва да й вържат очите. Отново извървява опасното трасе, без да обръща внимание на грохота под нозете й. Минават още три дни и Спелтерини пак е на въжето над Ниагара – с белезници на глезените и китките. Невъзмутимо пази равновесие пред очите на всички. Подвизите й са запечатани от обектива на фотографа Джордж Къртис и снимките й се появяват в пресата.
След това американско лято следите на Спелтерини се губят. Знае се, че преди да прекоси Атлантика, акробатката жъне лаври в Европа. През 1873-та е показвала номерата си в Москва и Санкт Петербург. Гастролирала е и в Испания.
