Фрида Кало е един от най-популярните и значими художници на XX век. Известна с несломимия си дух и ексцентричност в изкуството, тя се превръща в икона и модел за подражание на много жени.
Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон или просто Фрида Кало е автор на 143 картини, 55 от които са автопортрети. Отива си от този свят на 13 юли 1954 г., едва навършила 47 години от усложнения, вследствие на пневмония според официалната версия. Неофициалната е самоубийство.
Животът на Фрида е осеян с мъка. Когато е на 6 годинки, прекарва полиомиелит, вследствие на което единият й крак е по-къс и слаб. Когато е на 18, тя претърпява тежка катастрофа, при която чупи гръбнак, бедрената си кост и остава бездетна. През целия си живот претърпява тридесет и две операции, често остава приковавана към легло за дълги периоди от време, а към края на живота си губи десния си крак, който е ампутиран до коляното след гангрена.
Брачният й живот с Диего Ривера е легенда. Когато сключват брак през 1929 година, той е на 43, а тя на 22. Диего изневерява често на Фрида, дори с нейната по-малка сестра, но тя не спира да го обича до края. Развеждат се през 1939 година, но се женят отново следващата година.
Творчеството на Фрида остава непознато за широката публика десетки години след смъртта й. Тя е известна най-вече като жената на Диего Ривера. Всичко обаче се променя. През 2001 г. Фрида става първата жена мексиканка, която е удостоена с пощенска марка в САЩ. През 2002 г. по живота й е направен филм със Салма Хайек в главната роля. През 2010 година в Мексико в обръщение влиза нова банкнота от 500 песо с нейния лик и този на съпруга й Диего.
Днес Фрида не спира да бъде вдъхновение. Нека си припомним някои нейни цитати:
„Пих, за да удавя мъката си, но най-ужасните неща се научиха да плуват.“
„Аз не се боя от сънища или кошмари, рисувам моя собствена реалност.“
“Крака… За какво са ми те, когато имам криле ?“
„Обичам да рисувам цветя, защото в картините те никога не увяхват.“
„Рисувам автопортрети, защото много често съм сама, защото аз съм човекът, когото познавам най-добре.“
„Трагедията е най-смехотворното нещо на света.“
„Нищо не е абсолютно. Всичко се променя, всичко се движи, всичко се върти, всичко лети и все някога си отива.“
„Има две големи аварии в живота ми. Едната беше влакът, другата е Диего. Диего е далеч по-лошата.“
„Моята живопис носи със себе си посланието на болката.“
