Напоследък медиите с ентусиазъм пишат за впечатляващия успех на малките суборбитални полети на милиардери, освободени от данъци, които искат да развият новата ниша на космическия туризъм, въпреки че такива полети съществуват от 1960 г., пише френският астрофизик Луи Д’Ендеркурт на страниците на вестник Le Monde.
Според него ерата на космическия туризъм започва с ракетоплана на ВВС на САЩ X15, който обаче е запазен за опитни пилоти, включително Нийл Армстронг, първият лунен „турист“, летял преди 52 години.
Предвид това, технологичните постижения на съвременните устройства са доста скромни, а необходимостта от ракетни двигатели все още е актуална: невъзможно е да се напусне планетата без „разхищение“ на технологични средства, както и без катастрофални разходи за околната среда на всички нива, припомня авторът, цитиран от “Фокус”.
Докато Илон Мъск, със своята компания Space X, широко подкрепяна от НАСА и нейните много успехи, изглежда е най-прогресивният играч на космическия пазар, неговият подход към космическите изследвания може да се нарече класически – подобен на този, разработен от държавите преди 60 години“, отбелязва Д’Ендеркурт.
Независимо от това Мъск многократно е повтарял, че целта му не е нищо по-малко от планетата Марс и тук не става въпрос за пътуване с технически или научни задачи, какъвто беше случаят с програмата „Аполо“ на Луната, а за колонизацията на Червената планета, припомня ученият.
Този план се основава на идеята, че след изчерпването на ресурсите на Земята, Марс ще ни подаде ръка за помощ и ще се превърне в един вид нов Див Запад с „неограничени“ възможности, обяснява авторът на статията.
Марс обаче е напълно непригодна за живот планета, уверява специалистът и добавя, че самото понятие за обитаемост е широко оспорено от учените и няма ясно определение. Що се отнася до Марс, плановете за неговата колонизация се основават на твърдението, че на планетата има среда, която често се нарича биосфера. Въпреки това, без (или почти без) вода, без (или почти без) атмосфера, без летливи и органични съединения, без тектоника на плочите, която контролира цикъла на въглеродния диоксид на Земята, без магнитно поле, което предпазва от „свирепото“ космическо излъчване и с температури, в сравнение с които Еверест може да изглежда като „сауна в тропиците“, Марс по дефиниция е необитаема планета, както за хората, така и вероятно за бактериите, които все още не са открити там, уверен е експертът.
Разбира се, човек се адаптира към всякакви условия. Той изследва подводни падини, оцелява през антарктическите зими и дори прекарва няколко дни на Луната. Но трябва да се отбележи, че това временно местообитание на човека стана възможно благодарение на създаването на познати за него условия, основани на иновативни и значими инструменти и технологии, които по никакъв начин не гарантират трайността на тези опасни местообитания, отбелязва астрофизикът. Както припомня авторът, дори Международната космическа станция (МКС) се снабдява от кораби на Мъск, доставящи храна, вода и кислород там.
За да стане Марс обитаем в съответствие с голямата мечта и обещание на основателя на Space X, всичко необходимо за човешкия живот очевидно трябва да присъства и да се съхранява на планетата, докато на Марс няма нищо, привлича вниманието ученият . По-голямата част от водата е изчезнала от планетата преди 3,3 милиарда години, на повърхността има само базалт и няма подходяща за обработваема земя. Освен това неумолимата радиация е направила планетата напълно стерилна и е предотвратила възможното развитие на живота, на когото ще му отнеме милиарди години, за да стане подобен на този на Земята, към която хората могат да се адаптират, обяснява специалистът.
„С други думи, „оземяването“ на Марс би заело милиони години с предварително известен резултат: с ниската си гравитация Марс просто не е в състояние да задържи атмосферата и никой, нито господин Мъск, нито Рисмкият папа, могат да променят нещо“, констатира експертът, който е категоричен, че Червената планета е „мъртва“.
Но в допълнение към тази научна реалност и пренебрегването на етичния проблем, свързан с факта, че само няколко „привилегировани“ жители на Земята биха могли да бъдат спасени на Марс, възниква друг изключително важен въпрос, на който Илон Мъск не обръща необходимото внимание: възможно ли е да се направи отново годна за живот Земята, пише авторът.
Възможно ли е например просто да се намали нивото на въглероден диоксид в атмосферата, който е отговорен за глобалното затопляне, и да го направим за едно поколение, пита ученият.
От негова гледна точка това е невъзможно, поне не без значителни усилия, които биха надхвърлили всички бюджети, заложени от Илон Мъск за „илюзорната“ колонизация на Марс. В този случай физиката е безмилостна, тъй като повторното преобразуване на емисиите на въглероден диоксид от атмосферата ще изисква енергийни разходи, които са най-малко равни и вероятно по-високи от всички изкопаеми енергийни ресурси, добивани от 1750 г. насам. Независимо от това, това е много по-интересна задача, от тази, предложен от Илон Мъск, „Дон Кихот на планетарния нихилизъм, съблазнен от невежеството и доверчивостта на общество, напълно откъснат от научната реалност“, заключава авторът на статията.
