На 15 август 1771 г. е роден шотландският писател на исторически романи, който познава отблизо и поезията, и драматургията – сър Уолтър Скот.
Той успява да се прочуе в цяла Европа още докато твори.
Поради крехкото си здраве Уоитър Скот прекарва голяма част от детството си във фермата на дядо си, където се заражда интересът му към местните народни предания и легенди. Романите му, които обръщат достоверен поглед към отминалата епоха, след проучвания, които прави, повлияват на творчеството на Пушкин, Достоевски, Балзак, Юго.
В романите на Скот има обрисувани 2836 действащи лица, включително 37 коня и 33 кучета. Според изследователите подобна галерия от образи няма дори и в творчеството на Шекспир.
През 1820 година Уолтър Скот получава благородническа титла. Собственик е на издателска къща, с амбиции на просветител.
Умира на 61 години – на 21 септември, 1832 г.
Ето някои от емблематичните негови цитати, носещи се през времето:
„Любовта управлява съда, града, гората, хората на земята и светците на небето, защото любовта е рай и раят е любов.“
„Учете децата си на поезия. Тя обогатява ума, дава елегантност на мъдростта и прави героичните ценности наследствени.“
„Времето притъпява и най-острия меч.“
„Отмъщението е най-вкусният деликатес, който е сготвен в ада.“
„Дали смъртта е последният сън? Не, тя е последното и финално пробуждане.“
„Нарушавал съм закони и заповеди, но думата си – никога.“
„Котките са мистериозен вид народ.“
„Всички хора, които струват нещо, са управлявали сами образованието си.“
“От всички пороци, пиянството е най-несъвместимо с величието на духа.”
“Времето и приливът никога не чакат.”
“Веселостта е не само признак на здраве, но и най-ефективното средство за премахване на болестите.”
“Чувствата в някои случаи могат да издържат дори на цели бури с тежест, но не и с продължителната слана на чисто безразличие.”
“Само злите хора се страхуват от злото.”
