Днес се навършват 449 години от едно от най-мрачните събития в историята на християнската религия изобщо.
На 23 август, 1572 година, в навечерието на деня на св. Вартоломей, в Париж започва масово клане на хугенотите – френските протестанти.
За организатор на това зверство по традиция се сочат майката на френския крал Шарл IX – Екатерина Медичи и Хенри дьо Гиз, херцог на Лотарингия, който е предводител и на многобройното и влиятелно движение – Католическа Лига. Кървавото събитие се случва шест дни след сватбата на крал Хенри IV Наварски и сестрата на Шарл IX Маргарита Валуа, по случай на която в католически Париж се събират голяма част от знатните и богати хугеноти.
Бракосъчетанието на лидера на хугенотите със сестрата на френския крал Шарл IX и дъщеря на Екатерина Медичи, трябва да се превърне в символ на мира между французите, привърженици на различните конфесии в Христовата вяра. Но на практика събитието се оказва най-удобният случай за Католическата лига да ликвидира много от политическите си противници и да нанесе сериозен удар по хугенотите.
Във френската столица се стичат стотици знатни протестанти, които съпровождат крал Хенри Наварски за брачната церемония. За да не се объркат през нощта, убийците нареждат на всички католици в Париж да носят на шапките си бели кръстове. Освен това хугенотите можело да бъдат разпознати по черните дрехи, а и предварително къщите им са белязани с кръстни знаци.
Но как се стига до тази кървава нощ?
Реформацията започва да прониква във Франция още през 20-те години на XVI век. Франция разполага със силно централизирана власт и относителна независимост на църквата от Рим. Френските крале си извоюват от папата правото сами да определят кандидатите за висши църковни постове.
В началото кралете не се противопоставят на разпространяването на протестантските идеи. Франсоа I дори подкрепя протестантските князе в Германия. Но в самата Франция Реформацията не се радва на широка социална база. В защита на нейните идеи се обявяват някои от аристократите, придворните, представители на интелигенцията, както и едрите търговци от зараждащата се буржоазия в големите градове. До 1530 година в Париж протестантите едва ли наброяват повече от 400 човека.
Ситуацията започва да се променя през 1534 година. Привърженикът на протестантството Маркур излиза с много резки критики, след арестите на няколко протестанти, като обвинява папата и висшия клир в богохулство. Все повече хора започват да симпатизират на хугенотите. Протестантството набира мощ, едновременно с това и реакцията на короната срещу неговите привърженици се ожесточава. Но до 1572 година никога не се стига до широкомащабни конфликти…
В регионален план твърдина за хугенотите се превръща южна Франция. Ла Рошел, Ним, Монтобан, Монпелие. До нощта на св. Вартоломей тези градове винаги са защитавали правата си и най-вече – правото на свобода от кралски гарнизони на тяхна територия.
Допреди 23 август 1572 година градовете не предприемат открита конфронтация с кралската власт. Но Вартоломеевата нощ променя нещата и води до въстания по целия юг на Франция.
Сред първите жертви на кървавата разправа е Гаспар дьо Колини. Способен адмирал, деен участник във всички религиозни войни, който започва по това време все повече да влияе върху крал Шарл IX и да го убеждава да подпомогне протестантите във Фландрия в битката им срещу испанския крал Филип II.
Замисляната като „малка кървава” баня за отстраняване само на елита на протестанските противници, излиза от контрол. Стихията на тълпата, подсилвана от ненавистта, която гражданите-католици таят срещу хугенотите, прераства в тотално клане. Покрай протестантите загиват и стотици неутрални граждани – някои използват случая безнаказано да постигат собствените си цели, длъжници се избавят от кредиторите си, съседи грабят съседите си…
Кървавата баня в Париж отприщва вълна от насилие и в други градове. И до днес се спори за броя на жертвите. Цифрите варират от 5 до 30 хиляди души. Из страната са избити още хиляди, а организаторите на погрома постигат главната си задача – клането в нощта срещу деня на св. Вартоломей става повратна точка в Религиозната война във Франция. Хугенотите са сразени. Стотици хиляди оцелели протестантски настроени французи бягат в съседните страни. Католицизма във Франция побеждава.
