Един от най-емблематичните български актьори днес щеше да навърши 82 години. Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в Шумен.
Приживе пее и осмива събирателния образ на „Фалшив герой”. Никога обаче не изневерява на себе си, на своите идеи и идеали и вътрешна свобода, въпреки тъжното му признание: „През живота си чух толкова много лъжи…”.
За да влезе във ВИТИЗ, се представя пред комисията с обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел.
Работил е в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, в столичните „Сълза и смях“, театър „София“ и Театър 199. На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъци, послание и шарж на Тодор Колев.
Участва в над 40 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“.
Той е депутат в VII ВНС. Съветник е в посолството ни в Канада 1992 – 1993 г.
През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание грешного Тодора“.
През септември 2007 г. Комисията по досиетата към 40-о Народно събрание обявява, че има данни и за Тодор Колев, според които той е бил агент на Софийско градско управление на Държавна сигурност. Вербуван е през 1987 г. и е сътрудничил под псевдонима Петров.
Водещ е на телевизионни предавания.
Носител e на редица национални и международни награди. Преподавател е по актьорско майсторство в НАТФИЗ, има научна степен доцент.
През 2011 г. получава награда ИКАР за изключителен принос към българския театър.
Умира на 15 февруари 2013 г. в София след тежко боледуване от рак на белите дробове.
Ето и някои от емблематичните негови цитати:
„Няма как да обясниш нещо на човек, с когото ви делят два вагона книги.”
„Ако си кажете „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава сте направили нещо.“
„Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава – с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам.“
„Имам мечта, която обаче е неосъществима – да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка…“
„Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.“
„Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?“
„Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се казваше „Как ще ги стигнем… с Тодор Колев“. Многоточието точно това значи – че никога няма да ги стигнем.“ (Отговор на въпрос „Ще ги стигнем ли някога американците?“)
„Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип.“
„Икономията е майка на мизерията.“ („Опасен чар“)
“Сега не е модерно да кажеш “ще сковем кочина”, а “ще реализираме кочина.”
“Ненавиждам безумните риалитита по родните телевизии. Да им гледам аз задниците в кенефа, как се бият, как се карат – за да може един, Станчо или Пенчо, който иначе не умее нищо друго на този свят, да спечели едни пари. Друга причина няма – ако има, съм готов да простя.”
