Народното събрание е разпуснато, министерствата са съкратени от 10 на 8, шестнадесетте окръга са преобразувани в 7 области, общинските съвети са разпуснати, в администрацията и в армията се провежда чистка и се назначават само лоялни на новата власт кадри, политическите партии са забранени. Всичко това се е случило у нас – през 1934 година, на 19 май. Тогава политическият кръг „Звено“ и Военният съюз вземат властта в България не след избори, а като арестуват за кратко тогавашния министър-председател Никола Мушанов.
Новото правителство, начело с Кимон Георгиев, отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии в страната. Последното може да се дискутира и днес – през 2021 година, когато партиите накараха хората няколко пъти, в рамките на месеци, да отидат до урните, защото не успяха да ги убедят нито да гласуват за тях, нито съумяха да работят заедно. Това принуди държавата да изхарчи милиони за избори, като за целта се спряха пари по пера, свързани със социални дейности. Какъв тогава е смисълът от партиите и до какво би могло да доведе умората от тях? Според мен – до две диаметрално противоположни неща – апатия и тоталитарно управление, и двете обаче са нож с много остриета.
Отговорът през 1934 година е – тоталитарно управление. Промените тогава, всъщност отменящи демокрацията, минават кротко като обществен отзвук. Защо става така? Имало ли е някаква умора от партиите? Това кореспондира ли с умората, която има и днес, и не само от партиите, но и от т. нар. “говорилня” – Народното събрание?
Но какво е всъщност превратът, има „военни преврати“, „дворцови преврати“ и „преврати-революции“. Кое е добро, кое лошо? Със сигурност в събитията през 1934 година имат влияние външни сили, със сигурност някой в България – от висшите ешалони на властта, се е възползвал умело. Но ние трябва да се учим от историята и да я помним.
1934 година, 19 май
Този ден е разпространен манифест към българския народ, в който се казва:
„Българи! Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство. Последвалата от това морално-политическа криза рискуваше да се обърне в държавна. Последен изход от това състояние на днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Партийните и лични разпри не дадоха възможност не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопански въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна – национална власт. Да живее България!“
Тогава извън парламента съществуват още около 40 други политически партии, което дава основание да се говори за „разложение“ на политическия живот. Превратът се подготвя още от есента на 1933 година. На 19 май 1934 г. само за няколко часа членовете на Военния съюз установяват контрол над всички гарнизони в страната, София е блокирана от армията и към 4 часа сутринта превратът е приключил успешно. В 5 часа Пенчо Златев и Кимон Георгиев отиват на двучасова среща с цар Борис III, на която му излагат подробно възгледите си за управлението. Въпреки че приема станалото, монархът държи нещата да станат по конституционен път и арестуваният Мушанов да бъде освободен, за да върне мандата. Съставя се правителство, оглавявано от Кимон Георгиев. В него влизат основно представители на „Звено“, но има и хора от традиционните партии, макар и от по-нисшия ешелон.
Кой в крайна сметка печели от преврата?
В 9 часа на 19 май Кимон Георгиев получава официална аудиенция при цар Борис III, който подписва поредица от укази – за разпускане на парламента, назначаване на ново правителство начело с Георгиев, сливане на няколко министерства, окрупняване на окръзите, уволнение на висши офицери. Във външната политика правителството се обявява за приемственост с предходните кабинети, като поставя акцент върху добрите отношения със съседните държави, сключили в началото на годината Балканския пакт. През юли са установени дипломатически отношения със Съветския съюз…
Борис III гледа с подозрение на много от дейците на „Звено“. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари 1935 година той налага замяната на премиера Кимон Георгиев с генерал Пенчо Златев, а малко по-късно – с Андрей Тошев. Изолирайки „Звено“, царят става пълен разпоредител със съдбините на страната – положение, което запазва до края на своето царуване през 1943 г. В крайна сметка, без да е организирал пуча от 19 май 1934 година, царят се възползва успешно от него. Той успява да надхитри организаторите, като по този начин увеличава личната си власт.
Така че, когато говорим за история, историята трябва да се помни! Особено преди 14 ноември 2021 година. Особено, когато на тази дата ще се проведат третите парламентарни избори в рамките на няколко месеца, а цената е не само икономическа, но и социална! Така че нека избираме умно и отговорно, българи! И нека всеки от нас отиде до урните. Защото апатията не реализира промяна, тя води до тоталитарни режими, които облагодетелстват определен кръг хора с конкретни лични интереси, дълготрайни активи и последици.
