Красотата на живописната месност южно от Асеновград е овенчана от една от най-забележителните сгради в българската история – Асеновата крепост. Също като самия град, от който отстои на едва 2-3км, и реката в близост, крепостта е кръстена на знаменития български цар Иван Асен II. При неговото управление целият район изживява разцвет, като през XIII век започва засилена строителна и укрепителна дейност в района. Владетелят също така дава и името на близкия Асеновград, който до този момент е бил известен като Станимака.
Асеновата крепост е разположена е върху самотния рид Могилата в непосредствена близост до р. Асеница. Състои се от външно укрепление и вътрешна част (цитадела). Външната крепостна стена е с дебелина 2,9 м. и е със запазена височина до 3 метра. Скалният рид, на който е построена се извисява на 130 м .от нивото на града, на около 100 м. над нивото на реката и на около 30 м. от пътя Станимака – Бачковски манастир, който е минавал в подножието на крепостта и е бил изключително зависим от нея. Склоновете на рида на запад от черквата са не само отвесни, но дори надвесени над реката, което ги прави абсолютно недостъпни.
Крепостта вероятно е издигната през IXв., но първите писмени сведения за нея датират от XIв. в аналите на Бачковския манастир. Там тя е спомената под името “укрепеното селище Петрич” като интересното е, че и днес понякога би могла да се срещне под това наименование.
Мястото, където се намира крепостта е било предпочитано още от древнотракийско времезаради своята труднодостъпност. Така от него може да се наблюдава околността, а естествената височина и форма на рида осигуряват добра защита от врагове. Крепостта може да бъде достигната от едно единствено място – югозападната страна. Всички други страни са непроходими заради специфичната форма на релефа.
Поради тази своя особеност още през V-IVв. пр. .н. е. районът е бил оценен и експлоатиран. Чак при Иван Асен II обаче претърпява своя разцвет. След подсилването на постройката по естествен начин около нея се обособяват две селища – Петрич и Стенимахос. След време тя се превръща в център на богатия земеделски район и разполага със собствена армия и администрация. По това време също така се изгражда една от най-големите забележителности на крепостта – църквата “Св. Богородица Петричка”, която е останала до наши дни и може да бъде видяна и днес.
През вековете обаче крепостта, подобно на българските земи, многократно сменя своите господари. По време на Третия кръстоносен поход (1189г.-1192г.) тя бивапревзета от кръстоносци. После след битката при Клокотница през 1230г. тя преминава в пределите на българската държава. След това за кратко попада под византийска власт, но през началото на XIVв. отново става част от българските територии до падането на България под турско робство. Тогава тя загубва своята стратегическа стойност, тъй като вече не служи за гранична крепост.
Как се стига?
От Асеновград се тръгва към селата Яворово и Добролък. След около 3 км от Асеновград се стига до Асеновата крепост. Ако не разполагате със собствен транспорт може да се отиде до Асеновград с обществен транспорт, след което да се изминат 3-те км пеша (около 30 мин). За съжаление свърши времето на нощните турове на крепостта, които бяха достъпни през лятото.
Ако нямате възможност да отделите време, за да посетите крепостта, можете да си направите виртуална разходка – тук.
*Използвани са материали на Екип “Българска история” и сайт на Туристически информационен център – Асеновград.
