Д-р Емануил Найденов е неврохирург в университетска болница “Св. Иван Рилски”. Споделя, че е готов да направи всичко за своите пациенти. За него срещането с живота и смъртта дава смисъл на това, което е истински ценно.
За лекаря животът е вдъхновение.
Случайно намерено сухо клонче го превръща в писалка за мокър пясък, която може да рисува… и сърца. Казва, че този кръгозор му дават неговите пациенти и работата му.
Иван е хлебар. Казва, че от дете е влюбен в хляба и той е неговото призвание в живота.
„В съседното село имаше фурничка, в която правеха уникален хляб. Ходехме до там, за да си купуваме. За мен това остана като някакво свещено място. Когато пораснах и се ожених, се оказа, че тази фурна, която толкоз много благотворях, е на нашите кръстници. Покрай тях веднага се захванах и до ден днешен хлябът и закуските са моето призвание.
В хляба влагаш много любов и положителна енергия. Това е най-свещеното нещо на планетата, както казват старите хора, „никой не е по-голям от хляба”. Той винаги трябва да се уважава и да се цени”, споделя Иван.
Той е прочут във Великотърновско с бутиковите си питки. Има пекарна в старопрестолния град, която за жалост коронавирусът затваря.
Иван е и корабен готвач, преди около година по време на плаване, пада на пада. Колегите му оказват изкуствено дишане, свестява се в болница в Канада. Оказва се, че има мозъчен тумор.
Пращат го в България, за да си направи спешно операция. Така попада на д-р Найденов – срещата между двама души, които силно вярват в живота и в светлината в него, открили са своето призвание и са го прегърнали като смисъл.
„За мое щастие попаднах на може би на най-добрия лекар, който се занимава с остраняване на тумор в мозъка –д-р Найденов.
За мен той е най-голямото светило в българската неврохирургия. Още като влязох в кабинета му, за да си запиша ден за операцията, разбрах, че попадам в добри ръце. Човекът е толкова нормален и толкова добър. От дума на дума и двамата се харесахме. Аз също съм позитивен човек, не съм си и помислял, че няма да се справя със заболяването”, споделя Иван за първата си среща с лекаря пред Kmeta.bg.
„Не знам защо на мен се случи това, но пък то ме научи на много търпение, много любов, много борба за живота. Промени ме това заболяване. Случи се изненадващо”, казва Иван.
Пекарят дори оценява като „приятно изживяване” операцията, на която е подложен. Тя се извървшва в будно състояние, разговаря с екипа и дори споделя рецепти.
„Никога няма да забравя техните добрина и отношение”, казва Иван.
„Лечението ми е приключило дотолкова, доколкото нямам процедури – химиотерапии, лъчетерапия. Приемам все още хапчета. След няколко ядрено-магнитни резонанса медицината казва, че нещата са добре. Дори не смея да го кажа”, обяснява той.
Иван споделя, че се чувства много по-мъдър. „Видях, че никакви пари нямат стойност пред това да имаш нормален живот и пълноценно да се отдаваш на любовта и природата. Спрях да се ядосвам и да си създавам излишни затормозявания. Животът продължава, и то в много добра светлина”, казва мъжът.
И той, и д-р Найденов имат специално отношение към „нормалното” – което вече сякаш е нещо изключително и специално в наши дни.
Иван възприема живота си напред като нов шанс. Иска да отвори пекарна за хляб и закуски в Елена.
Д-р Найденов решава да помогне на Иван извън медицинския му случай. Той се свързва с община Елена, за да помоли за съдействие за намирането на помещение, което хлебарят може да използва.
„Месец по-късно вече много помещения са намерени. Гледани са, преценява се. Изчакваме малко, предвид ситуацията с коронавируса и други обстоятелства. Имам активното съдействие от страна на кмета на Елена Дилян Млъзев.
„Незнайно защо цялото човечество се обърна към лошото, а светът е толкова прекрасен”, завършва своята история Иван като полание към хората.
Как един лекар се ангажира да помогне на пациента си извън медицинския случай на фона на опънатите нерви на здравната система у нас?
Как извън ритъма, в който се движи тя, сред претоварванията и липсите, успява да изгради връзка с пациентите си?
„Когато погледнеш на пациента като на теб самия – човек с неговите слабости, вътрешни страхове и малки неща, заради които е намерил смисъл да живее. За мен е удоволствие да разговарям с пациента, така преоткривам и мен самия. Сложно е да се разбере, особено когато не се погледне и казаното между редовете”, споделя д-р Найденов.
„Не съм решил кой знае какво, а се получи сензация. Това е нормална реакция, да помогнеш. Не ти струва нищо. Това, че се възприема като сензация означава, че имаме сериозен проблем с отчуждаването помежду ни”, казва още лекарят.
Какво е да знаеш, че спасяваш нечий живот?
„С времето лекарят се научава какво е да помогне. Истински. Много пъти той може да си мисли, че помага, а на практика да вреди. Това е много опасен момент в развитието на всеки един от нас, самозабрава и безкритичност. Подминаването на въпросите, идващи от другите, но и от самите нас. Поставянето ни в центъра на Вселената, илюзиите с които решаваме да я изпълним. Хората обичат илюзиите, затова си избират илюзионисти – житейски партньори, медийни звезди, приятели, лекари, политици”, смята неврохирургът.
А за универсално предизвикателство към всички нас той определя това да останем хора.
Д-р Найденов сигурно ще продължи да се подписва и като Емо в запитванията, на които отговаря, и ще оставя послепис в имейлите: „Благодаря ти, Господи, че ми даде очи да видя залеза, че ми даде залез и ме погледна в очите.“
