По време на разкопки в местността Таш баир в околностите на русенското село Новград е открита тракийска камерна гробница. Тя се намира на най-високата част на билото и е вкопана на около два метра.
Гробницата е с размери от 4,70 на 2,60 метра. Археолозите предполагат, че гробът е бил заобиколен от каменни стени и вероятно в първоначалния си вариант е разполагал с плоско покритие от греди. По време на разкопките са открити многобройни останки.
Достъпът до гробната камера се е осъществявал през коридор с наклонен под от северозападната страна. Специалистите предполагат, че таванът и част от стените са се срутили още в древността.
По-късно гробната камера е била запълнена с пръст. Предполага се, че скоро след затрупването на гроба във входната зона е вкопана иманярска яма, през която са били разбити вратите, които по всяка вероятност също са били от дърво. По време на проучванията са открити две каменни гнезда за вратите. Експертите предполагат, че погребението е било извършено чрез кремация, а останките са били положени на пода в средата на камерата.
Гробните дарове, които бяха открити подредени около останките, се състоят от три копия с железни върхове и колчан със стрели с бронзови върхове. В близост до въоръжението са били разположени три типични тракийски съда, изработени на грънчарско колело, частично украсена амфора и две малки чаши. Според инвентара гробът се датира към пети век преди Христа. Откритите находки са консервирани от специалисти на БАН.
„Около гробното съоръжение е регистриран ров, който загражда трапецовидно пространство с размери от 32 на 28 метра. На северозападната страна ровът прекъсва, за да се оформи входно пространство с ширина около 8 м. Като цяло проучените структури образуват уникален комплекс, непознат досега в тази форма в България“, разказва ръководителят на експедицията д-р Свен Конрад. Находките ще бъдат проучени и реставрирани през следващите месеци. Археолозите са убедени, че откритите предмети ще обогатят познанията за гробните дарове и погребалните обреди на траките.
Разкопките в района на Таш баир се провеждат съвместно от Националния археологически институт при БАН и Института за праистория, ранна история и средновековна археология към Университета в германския град Тюбинген. Съвместните проучвания датират още от далечната 1958 г., когато е извършено първото обследване на римския кастел Ятрус в близост до село Кривина. Проектът се финансира от Немската изследователска фондация и от БАН.
Тази година разкопките в района на Новград продължиха шест седмици. „Кампанията по проучване на селища, укрепления и погребални съоръжения приключи много успешно. В експедицията отново се включиха екип от български учени както и археолози и студенти от университета в Тюбинген“, допълва д-р Свен Конрад. Според него Таш баир е със стратегическо местоположение при устието на река Янтра и от него се открива изглед и може да се наблюдава цялата низина и поречието на Дунав.
„От направените сателитни снимки на района проличаха част от ров и останки от защитен вал, изграден успоредно на съоръжението. Валът вероятно е бил допълнително укрепен с големи ломени камъни, от които са открити голямо количество при разкопките“, разказва д-р Конрад. По думите на археолога отбранителната система от ров и вал е отделяла най-издадената част на хълма. Комплексът вероятно датира от периода на Ранната желязна епоха /Х – IХ в пр. Христа/. В защитената от рова зона бяха проучени две структури.
„През тазгодишната кампания започна и подготовката на археологическа изложба в реставрирания музей в Новград. В една от витрините на експозиционната зала ще бъдат представени керамични фрагменти и находки от други материали, характерни за селищата по устието на река Янтра от късния неолит до Втората българска държава. Експонатите във втората зала ще бъдат посветени на кастела Ятрус“, уточни ръководителят на археологическата група.
Съвместните българо-немски проучвания ще продължат и през следващата година с теренни изследвания и разкопки на други обекти по билото на Таш баир. Археологическата кампания се осъществява с активното съдействие и подкрепа на Община Ценово.
