Насилието срещу жени и деца е огромен проблем с много щети в България. Само за миналата година над 20 жени са били убити от партньорите си, а тази година жертвите вече са над 15. Пандемията от ковид допълнително усложни проблема, защото много от жертвите на домашно насилие бяха затворени заедно с насилниците си вкъщи, скандалите ескалираха, а жените нямат достъп до подкрепа и защита. “Законодателството в България не е достатъчно чувствително към темата и мъжете имат голяма свобода да упражняват насилие. Органите на реда не са адекватно обучени и подценяват сигналите за упражнено насилие”, коментира пред Kmeta.bg доц. Михаил Околийски, експерт на Световната здравна организация у нас.
Предложенията на СЗО и подкрепата за приемането на нов закон за домашното насилие срещнаха много подкрепа от страна на различни правозащитни организации, УНИЦЕФ и омбудсмана, но въпреки, че законът мина на определени нива за разглеждане, той не бе приет.
“От друга страна патриархалната култура в България често подкрепя не само лидерската роля на мъжа, но и правото му да определя дневния ред в семейството, включително решенията на партньорката му. Това във времената на все по-голяма еманципация на жените води до конфликти, които за нещастие често стигат до много трагичен край. Последният пример за това е убийството на служителка на Европол от партньора й, само поради отказа й да се ожени за него”, коментира още специалистът.
За съжаление децата повтарят тези схеми и често впоследствие стават жертви на насилие. Случаите се увеличават – Анимус и други организации споделят двойно увеличение на сигналите за насилие срещу деца. “Поради липсата на системна подкрепа, предпазване от насилниците и несанкционирането им резултатите са високи нива на психично страдание, провалени съдби, много по-голяма уязвимост към здравни рискове. Например е доказано научно, че децата жертви на насилие са в пъти по-склонни да злоупотребяват с цигари и алкохол по-късно, да развият психично заболяване или да направят опит за самоубийство“, алармира доц. Околийски.
“Много от жените и децата са отчаяни, че няма да получат помощ отникъде. Други се срамуват от обществото и близките си и не искат да разкриват грозната страна на живота си с насилника. Едно от най-важните действия е разкриването на проблема, търсенето на подкрепа и последвалата психотерапия, която да има за цел да излекува създадената психична травма”, твърди експертът.









