Продължителността на живота в България и Румъния е спаднала съответно с 1,5 и 1,4 години през 2020 г. заради пандемията с Covid-19 – двойно повече от средните 0,7 години на европейско ниво. Това показва последният Здравен доклад на Европейската комисия, който постави двете страни на последните места по обща продължителност на живота на гражданите им, пише EUObserver.
Европейските страни с най-висока продължителност на живота са Норвегия (83,3 години), Исландия (83,1 години) и Ирландия (82,8 години), а Румъния (74,2 години) и България (73,6 години) са на последните места.
В България, подобно на Румъния, „пандемията от Covid-19 временно обърна години напредък в продължителността на живота, която вече бе най-ниската в ЕС през 2019 г. Въпреки подобренията в здравната система през последното десетилетие влиянието на трайно високорисковите фактори, високите нерегламентирани плащания и прекомерно фокусираната в болниците грижа продължава да възпрепятства работата на системата“, се казва в доклада.
Продължителността на живота в Румъния и България се увеличи съответно с 4 и 2 години през периода 2000-2019 г., но все още остава под средното за ЕС съответно с 6 и 8 години.
Основна причина, която скъсява живота на много българи и румънци, е болната система на здравеопазване.
Разходите на глава на населението за превенция в двете страни са най-ниските в ЕС, се казва в документа. Здравната система е с недостатъчно финансови ресурси и се представя слабо.
Друг проблем, идентифициран в доклада, е липсата на медицински персонал.
Освен лошото състояние на здравна система докладът на ЕК показва, че нездравословните навици допринасят за почти половината от всички смъртни случаи в България и Румъния.
„Пушенето, нездравословните диети, употребата на алкохол и ниската физическа активност са причина за почти половината от смъртните случаи в България. Нивата на пушене сред пълнолетните и юношите са най-високите в ЕС“, се казва в документа.
