Мохамед Али е основоположник на съвремения бокс. роден е на 17 януари 1942 г. Той е олимпийски шампион от игрите в Рим през 1960 г. и многократен световен шампион по бокс за професионалисти в категория „тежка“ в периода 1964-1974 г. През 1999 г. Sports Illustrated и BBC обявяват Али за „спортист на века“. От 2002 г. има звезда на Холивудската алея на славата.
Ранни години
Роден е в град Луисвил, Кентъки, с рождено име Клей. Бащата, Клей-старши, боядисва билбордове и знаци, а майката Одеса Клей е домакиня. През 1964 година се присъединява към движението Ислямска нация, променяйки името си на Мохамед Али, по-късно преминава към направлението Сунити, а през 1975 година към мистичното ислямско движение Суфизъм.
В младежките години Клей се бие само два пъти. Първия, когато заедно с приятели седят в местно кафе и с тях се заяждат двама по-големи младежи. Клей настоява да си тръгнат, казвайки “Аз съм боксьор и не искам да ви наранявам”. Въпреки предупреждението младежите настояват и групичката излиза извън заведението. Там Клей праща единия младеж в тежък нокаут с един удар, а виждайки какво се случва, другият младеж предвидливо изчезва.
Втората му схватка извън ринга става преди участието му в Олимпийските игри в Рим 1960 година. Правейки своя ежедневен крос, Клей преминава край местно заведение, пред което всяка сутрин се събирали местни мъже. Един от тях силно се дразнел от факта, че тичайки, Клей непрекъснато си повтарял „Аз ще стана Световен шампион…“. На следващата сутрин се скрил зад ъгъла и когато Клей приближил, от изневиделица му нанесел удар право в лицето. Олюлявайки се от удара, Клей все пак остава на крака, а след секунди нанася серия удари в главата на нападателя. Падайки на земята, мъжът крещял „Добре, добре, ще станеш световен шампион, ще станеш…“. Когато на следващата сутрин Клей приближава кафенето, мъжът го поздравил: „Привет, шампионе“.
Аматьорска кариера
Към бокса Али е насочен от Джо Д. Мартин, полицай от Луисвил, който е срещнат от тогава дванадесет годишния Али, който му се оплаква, че му е откраднат велосипеда.Въпреки, че в началото тренира с Мартин, без негово знание, Али започва подготовка в друг салон, където тренира под ръководството на треньора Фред Стонер. Али работи със Стонер през цялата си аматьорска кариера.
Али претърпява последната си загуба на аматьорския ринг, от американеца Кент Грийн в мач, игран в Чикаго, като Грийн е последният боксьор, победил Али, преди през 1971 година, вече като професионалист, губи от легендата Джо Фрейзър. Под ръководството на Стонер, Али спечелва шест пъти наградата „Златните Ръкавици на Кентъки“, шампион на САЩ, две „Национални Златни Ръкавици“, титлата на Националната Аматьорска Лига, и златният медал на Летни олимпийски игри в Рим 1960. Али записва на аматьорския ринг 100 победи и пет загуби, когато решава да приключи кариерата си аматьор.
Пацифист
За смелостта си да откаже участие в армията на САЩ и “мръсната война”, боксьорът е лишен от всичко. Световната боксова корона, парите, които вървят с нея, приятелството на всички видни личности в САЩ и дори за кратко свободата.
Избрани цитати от Мохамед Али:
„Този, който не е достатъчно смел да поема рискове, няма да постигне нищо в живота.“
„Колкото повече помагаме на другите, толкова повече помагаме на себе си.“
„Ако мозъкът ми може да го приеме и сърцето да повярва – аз мога да го постигна.“
„Не брой дните, накарай дните да се броят, да имат значение.“
„Не ти пречат планините насреща, а камъчето в обувката.“
„Живей всеки ден, мислейки, че ти е последен, защото някой ден ще се окажеш прав.“
„Приятелството… не e нещо, което се учи в училище. Ако не си научил смисъла на приятелството, не си научил нищо.“
„Човек, който гледа света на 50 така както го е правил на 20, е пропилял 30 години.“
