Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 година във Велико Търново. Българският държавник и революционер е противоречива личност. Човек, който е обичан и недолюбван, но винаги уважаван. Никой не може да оспори неговата решаваща роля за изграждането на модерната българска държава. Стефан Стамболов е бил рядко срещан интелигентен и ерудиран човек и смело може да се каже, че е мислил ход пред противниците и опонентите си. За него британският дипломат Джордж Бюканън казва: „Аз бих искал в моето отечество да се ражда на 100 години по един Стамболов”.
Само на 21 години Стамболов вече е възприеман като наследник на Апостола на свободата – Васил Левски. Веднага след Априлското въстание той готви съпротива срещу Османската империя, а по време на Освободителната война оказва много голяма помощ за военното разузнаване и сам снабдява войските с храна и провизии. Но огромната му заслуга е за създаването на модерна България. За него просветата е национален приоритет, а икономиката и стопанството бележат завиден разцвет.
След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. Като председател на Народното събрание в началото на септември 1885 г. Стамболов е между първите лидери на Княжество България, които подкрепят Съединението.
След преврата от 1886 г. оглавява Регенството, потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия. През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Задачите, които си поставя, са защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от Санстефанския мирен договор, но останали извън българската държава. След като попада в епицентъра на шумен скандал, Стамболов подава на няколко пъти оставката си, която в крайна сметка е приета от княз Фердинанд на 20 май 1894 година. На 15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев-Хальо и други македонисти, близки до Наум Тюфекчиев, и след три дни умира от раните си.
Предлагаме ви някои любопитни мисли на държавника Стефан Стамболов:
“Не трябва да се освобождава никой народ. Народите трябва да се освободят сами, или да загинат”.
„България не се нуждае от такъво Руско приятелство! Отивам и по-надалеч: Подобно “приятелство” на официална Русия е вредително за нас”.
„Дават ни свобода, а вземат здравето ни, лишават ни от възможност, от условията за живот! Защо ни е нам тая свобода, когато тя само ще ни напомня някогашното ни крепко, здраво и жизнено тяло”.
„Да просим, да се влачим и да живеем страдалчески живот – ний, които имаме бъдеще, бъдеще светло, славно, както що имаме и минало светло и славно…”.
“Не е ли по-добре за наший народ, не е ли по-разумно за нашата политика, не е ли по-достойно за Княза, правителството и народа, да си гледаме работата без да се унижаваме през когото и да е, без да признаваме, че един български въпрос съществува, без да чакаме помощ за нашите народни стремления от там, гдето помощта си много скъпо продават”.
“От официална гледна точка на руското правителство, ний бяхме длъжни да изплатим освобождението си с независимостта си”.
“Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставиме настрана и да пожертваме пред олтара на Отечеството си”.
“И тоя Димитровден бехме живи и честити да посрещниме и прекараме честито. Добре е такива светли народни празници да ги минуваш в Отечеството си, а особено под бащината си керемида. Весело ти е и е приятно. Димитровден. Ще ли го срещнем и догодина в бащината си земя. О, Боже, ако България ще пропадне завинаги, ако московецът дойде да я пороби и поруси, земни ми живота, а не ма оставяй да доживея да видя с очите си позора и смъртта на моето мило и драго Отечество…”.
„Русия от благодарност на своята верна и храбра съюзница Румъния й отсече Бесарабия, като я награди с едно парче наша земя, Добруджа”.
„Ако окупират България, да стоиме ли или да напуснеме? И тоя въпрос седи… някои ще ходят във Влашко, други в Цариград, трети ще остават… Какво ще правя аз още не съм решил, че нямал съм и доста време да помисля. Ще гледаме и ще видим. Ако Отечеството пропадне, какво има ако и някоя българска мушица си намери гроба в същата яма и по същото време”.
“И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България”.
