В 13 европейски страни учебната година започва на 1 септември, напомнят от синдикат „Образование“ и се включват в дебата за дискутираните в образователната система промени. Единствено в Малта учебната година започва в края на септември, напомнят от синдикалната организация.
“В 10 страни и региони тя започва през август, като в Дания и Финландия учебните занятия започват по-рано. В Германия, въпреки че 1 септември е началната дата на учебната година, в различните федерални провинции тя започва в широкия диапазон от 2 август до 14 септември. В някои страни обаче, тя започва в средата на месец септември – Южна Европа Гърция, Испания, Италия, Кипър, Португалия, Албания, Турция, Люксембург, Румъния и България”, обясняват от “Подкрепа”.
Налага се изводът, че България далеч не е страна, закъсняла за началото на учебната година, дори напротив, заявяват синдикалистите.
Важен е и размерът на учебните дни на държавите в Европа, напомнят от организацията.
“В повечето от изследваните държави броят на учебните дни е между 170 и 190. В Албания и Малта са 165, а в Дания и Италия – 200. В половината от страните са 170-180. В 13 държави са в диапазона 181 – 190 учебни дни. Като цяло броят на учебните дни е еднакъв за всички степени на образованието, но има и изключения – във Франция и Сърбия горният курс е с повече дни, а в Литва и Румъния броят е по-висок в начална и средна степен. С по-малко учебни дни в горен курс са Гърция, Ирландия и Босна и Херцеговина. В страните, където броят варира според степента и класа, често последният клас има най-малко учебни дни. Такъв е случаят и с България – в 12 кл. има 31 учебни седмици, с пет по-малко от останалите”, обясняват от “Подкрепа”
В България броят на учебните дни за всички степени (без начален етап) е в горната част на скалата близо до максимума от 190-200 учебни дни, а именно – 180, изчисляват от синидикалната организация.
България не прави изключение от общата картина на учебните ваканции в Европа, дори някои са по-кратки у нас, като Коледната и Великденската, отчитат от организацията.
“В Европа, продължителността на лятната ваканция е между 11 и 15 седмици. Учебното време като цяло приключва в края на май или средата на юни, когато в повечето държави започва лятната ваканция. Продължителността на лятната ваканция варира в широки граници в отделните държави – от 6 седмици в някои германски федерални провинции, Нидерландия и Лихтенщайн, до 13 седмици в Латвия, между 11 и 14 седмици в Италия и Португалия, а дори и 15 седмици в Албания за начален етап”, поясняват те..
България със своите 13 седмици лятна ваканция и по този показател не прави изключение, а се намира в позицията на други държави с подобно географско положение.
Сравнителният анализ, който ползва „Доклад на европейската агенция за образование към Европейската комисия за системата на начално и средно образование“ показва, че у нас в никакъв случай „не се учи по-малко“ в сравнение с повечето държави в Европа, дори може да се спори дали училищните занимания и престоят в училище на ученици и учители за учебни часове и други дейности не е и по-продължителен, казват от “Подкрепа”.
“Трябва да се отбележи, че огромна част от българските ученици са в целодневна организация на учебното време, което не всички образователни системи в Европа могат да предложат. Но това също и прибавя часове в учебното време, нещо, което не влиза в статистиката на МОН”.
Българските учители далеч нямат най-ниското работно време в сравнение със своите европейски колеги. Нека припомним, че работното време на педагогическия специалист далеч не се изчерпва само с годишния и седмичен норматив, отчитат те.
“Българският учител, в рамките на работното си време, има задължения, които му „гарантират“ поне още толкова време в училището и детската градина. Много от тези несвойствени и административни задължения са определени като бумащина, с която социалните партньори в МОН се борим от много години, за съжаление без особен успех”, отчитат от организацията
