Дворецът „Кричим” остава на държавата, а бившият премиер Симеон Сакскобуготски окончателно губи имота. Това постанови Върховният касационен съд, като отказа да преразгледа решението си от 2012 г. Тогава Темида постанови, че царската резиденция и ловното стопанство към нея не са притежание на царското семейство.С това решение беше потвърдена присъдата на окръжния и апелативния съд в Пловдив.
В началото на юни тази година ВКС обяви, че ще обсъди искането на защитата на Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок за възобновяване на делото за собствеността на царската резиденция “Кричим”. Искането се основаваше на допълнително доказателство. Защитата на Царя представи протокол от заседание на 5-то Обикновено народно събрание, което „размишлява” по темата – дали секретарят на княз Фердинанд се води държавен чиновник и може ли едновременно с това да е депутат.
От този факт, защитата на Сакскобурготски се опита да докаже, че Интендантството към Н.В.Царя, което се води собственик на имота, е частна канцелария на царя, тъй като, по онова време депутатите приемат, че секретарят може да е народен преставител. Основанието е, че царят му плаща от собствените си средства, за да се гирижи за имотите на семейството.
„Новото доказателство” следва да е писмен документ, които не е бил известен на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и този документ да обуславя, доколкото би бил приобщен към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда, с решението, чиято отмяна се иска”, пише обаче в обосновката на съда. Протоколът очевидно не е такова доказателство, тъй като в него става дума само за секретаря, на за Интендантството като институция. Така имотите, които то стопанисва не подлежат на реституция.
Делата за „Кричим” се водят още от 2008 г., когато Сакскобурготски и сестра му поискаха да си върнат имотите, в които е пребивавало царското семейство. Някои от резиденциите като „Врана”, „Царска Бистрица” и къщата в с.Баня бяха реституирани през онзи период и царското семейство започна да ги ползва. Делата за дворците “Врана”, “Ситняково” и “Бистрица”, обаче, както и за “царските гори” в Рила продължавата да се точат в съда. Единствено за къщата в Баня се смята, че Борис ІІІ я е придобил като частно лице и тя е безспорно собственост на Сакскобурготски. Затова той се и регистрира, като жител на селото.
След 2012 г. дворецът „Кричим” мина под управлението на финансовото министерство и лично на бевшия му шеф Симеон Дянков. Преди месец сегашните управляващи изнесоха скандална информация, че Дянков е ползвал резиденцията, едвал ли не, като собствена. Тогава били назначени камериерка, тракторист и помпиер в ловното стопанство “Кричим”. За да осигури бройки, Дянков закрил Агенцията за икономически анализи и прогнози, твърди сегашният финансов министър Петър Чобанов. Резиденцията, все пак, беше отворена за посещения всеки, който пожелае може да я разгледа.
